Дългоочакваният доклад на ООН потвърди използването на химически оръжия в Сирия на 21 август. Веднага след това експерти и дипломати побързаха да зададат въпроса кой всъщност е извършил смъртоносната атака? Русия уверява, че вината е на бунтовниците, готови на всичко, за да очернят войските на президента Башар Асад. Западът пък отдавна е стигнал до общо мнение в обратната посока.
Вече повече от две седмици дипломати, близки до Съвета за сигурност на ООН, отсичат в частни разговори, че пробите, събрани от инспекторите, със сигурност ще открият поръчителите на нападението в същата тази армия на Асад. Но на практика докладът не посочва изрично нито една от страните като отговорна за атаката край Дамаск, тъй като реално инспекторите нямаха пълномощия за това. За Запада обаче съмнения няма. Според него най-малко три улики ясно сочат режима в Сирия за виновник -голямото количество употребен зарин, използването на специални ракети с химически заряд и изстрелването им от зони, контролирани от правителството.
Повече от интересна в сегашната ситуация е тактиката на Белия дом и неговия лидер. Все повече хора сравняват президента Барак Обама с неговия предшественик Джордж Уокър Буш – нещо немислимо преди години. Ако животът беше филм и Обама можеше да погледне в огледалото, определено щеше да види там образа на Буш-младши. Ситуацията в Сирия все повече наподобява някогашната ситуация в Ирак. Химическите оръжия на Асад се движат, както се смяташе навремето за тези на Саддам Хюсеин. Цитират се и думите на командващия бунтовническата Сирийска свободна армия генерал Селим Идрис, че режимът в Дамаск е започнал да прехвърля химическия си арсенал в Ливан и Ирак и се държи като Саддам.
Обстоятелствата принуждават Обама да действа като Буш. Съвсем не е сигурно, че Асад е прехвърлил своите оръжия за масово унищожаване в чужбина, но е ясно, че е придвижвал такъв арсенал на територията на Сирия. Споразумението между САЩ и Русия за контрол върху сирийските химически оръжия потвърди, че Обама е изгубил контрол върху външната си политика, ако изобщо е имал такъв, щом трябва да чака Асад да наруши условията, за да удари Сирия. Веднъж започнал, сега Обама е принуден да продължи заплахите със сила, но общественото мнение в Съединените щати, Конгресът и най-вече руснаците едва ли ще му позволят да ги осъществи. В крайна сметка сирийците може наистина да предадат химическите си оръжия, но по всичко изглежда, че Асад няма да бъде наказан. Дотук с червените линии.
Докладът на инспекторите направи още по-спешна нуждата да се положат усилия за поставяне на сирийския химически арсенал под международен контрол. Най-добрият вариант е САЩ и Русия да използват максимално добре влиянието си, за да съживят дълго отлаганата втора мирна конференция за Сирия, очаквана това лято. Да бъдат събрани воюващите страни на мирни преговори няма да е лесна задача, най-вече, защото джихадистите и други ислямистки групировки вече преобладават сред въстаническите сили. Кадрите, на които ислямистки бойци публично обезглавяват войници на режима, показват, че да бъде спряна гражданската война в Сирия е точно толкова важно, колкото и да бъдат обезвредени химическите оръжия на Дамаск.
Уреждането на кризата остава под заплаха и след публикуването на доклада. Вашингтон, Лондон и Париж разработват проекторезолюция на Съвета за сигурност, но твърдите формулировки, предложени от Франция, може пак да доведат нещата до задънена улица и да застрашат мирното решение. Някои текстове на проекта бързо предизвикаха въпроси в Съвета за сигурност, основно от Русия и Китай. Досегашната хронология на събитията показва, че американците вероятно ще се опитат да смекчат резолюцията. Основната цел на Русия и Китай е да се опитат да постигнат компромис във формулировките. А САЩ имат интерес да не се стигне пак до безизходица – тогава отново ще стане дума за употреба на военна сила, а Пентагонът иска да избегнат това на всяка цена. В крайна сметка напълно се оправдаха твърденията, че никой не желае война в Сирия освен въоръжената опозиция.
След като парламентът в Лондон блокира потенциално британско военно участие, Франция остана единствената европейска държава, готова за удар срещу Асад редом с американците.
Постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, Франция често бе определяна като залязваща, ако не и вече залязла сила. Оланд иска да се противопостави на това и използва за целта обширната френска дипломатическа мрежа.
