Г-жо Величкова, след няколкото години на спад в потреблението на безалкохолни напитки у нас пазарът като че ли се стабилизира?
– Като цяло секторът на безалкохолните напитки се развиваше изключително бурно до 2009-а и реализираше ръст в почти всички категории. След началото на икономическата криза обаче започна една тенденция на спад. До 2012-а само при водите средногодишното понижение беше около 6.6 на сто. Едва през миналата година обемът на продажбите се закрепи. Изключение прави единствено категорията Сокове и нектари, при която има постоянен сериозен спад в консумацията. В България средно на човек се падат по 9 литра такива напитки годишно, което е три пъти по-ниско от нивата в Западна Европа. Част от проблема несъмнено е цената на продуктите, но има и други фактори като множеството негативни неистини, които се изписаха за тези продукти.
А качеството на българските сокове и нектари съпоставимо ли е с това в Германия например?
– Абсолютно. За производството им се ползват еквивалентни качествени суровини, прилагат се най-съвременните технологии на обработка. Например преимуществената част от най-популярния портокалов сок в Европа се прави от концентрат, като основният доставчик е Бразилия. Лидерите в сектора прилагат иновативни технологии за създаване на премуим продукти, инвестират в линии за преработка на пресни плодове, за да предложат на трапезата на българина свежи, качествени и богати на хранителни вещества сокове и нектари. Така че нашите продукти са напълно конкурентни.
Казахте, че плодовите сокове не се радват на голям интерес. Какво всъщност пият най-много българите?
– Лидерската позиция държат бутилираните води. Това е най-консумираният продукт в нашия сектор, който държи 45% от пазара. След него се нареждат газираните (38%) и негазираните (10%) напитки. Много динамично се развиват студените чайове, чиито продажби за полугодието нарастват със 7%, а само за последното тримесечие ръстът е 12 на сто. Но техният пазарен дял все още е много малък – около 2 процента. За разлика от световните тенденции, групата на енергийните и спортните напитки е само с около 1% пазарен дял.
Говорим за обеми на продажбите, но бихте ли посочили парите, които се крият зад тях?
– Това, което мога да кажа, е, че суровините за нашата индустрия непрекъснато поскъпват. Производствените разходи за PET бутилките растат с около 20% годишно за последните няколко години под влияние на прилагания до средата на 2013 г. антидъмпингов механизъм от страна на ЕС при вноса на основния материал за тяхното производство. Аналогично е и със захарта. Отделно са таксите за водоползване, които бяха увеличени в пъти, концесионните възнаграждения също нарастват всяка година, а от 2011-а държавата въведе и ДДС върху тях. Но въпреки всички тези утежняващи фактори и огромния ръст на инфлацията в сектора на храните цените на безалкохолните напитки и водите се задържаха на равнищата от 2008 година. И това всеки потребител може да го види.
Иначе, по обобщени данни, за периода от 2007-а до 2011-а реализираната от безалкохолната индустрия продукция се оценява на около 8.3 млрд. лева. Това прави средно по 1.86 млрд. лв. на година. Внесеният в хазната ДДС за въпросния период пък е над един милиард .
Около концесионните такси, които споменахте, неведнъж е имало спорове между държавата и бизнеса. Съществува ли все още този проблем?
– Първо, нашата държава е избрала да приложи концесионния режим за стопанисването на минералните извори, докато в цяла Европа се прилага разрешителен режим. Истината е, че самата дейност не предполага да се дават концесии, защото водата е възстановяем ресурс, но така или иначе това е факт, с който трябва да се съобразим. Въпросът е, че при сключването на концесионния договор инвеститорът си е направил бизнес план за определен период, като разчита, че през това време държавата ще му гарантира всички условия, които са били налични в началото. Само че в действителност нищо подобно не се случва. Правят се постоянни промени, включително толкова резки и непредвидени като въвеждането на ДДС върху таксите, за което вече казах. Свидетели сме и на ежегодно увеличаване на размера на концесионните възнаграждения, прилагано автоматично, без да се отчитат обективните икономически реалности. Освен това до неотдавна сумите се плащаха в щатски долари, което създаваше допълнителни проблеми заради плаващия курс спрямо лева.
Как обаче ще убедите хората, че такси от порядъка на 2-3 долара за 1000 литра са голямо бреме за бизнеса, пък било то и с ДДС-то върху тях? Срещу тези разходи съответният предприемач ще продаде хиляда бутилки вода.
– Естествената логика, подсказваща, че нещата не са толкова прости и лесни, е, че малцина останаха в бизнеса. Ако беше толкова печелившо да се бутилира вода, несъмнено щеше да има бум, подобен на този в строителството. Разходите, които прави индустрията, са за множество съвкупни мерки – за съхраняване на чистотата на водата чрез санитарно-охранителни зони на изворите, за изграждането и поддържането на бутилиращи мощности, за логистиката, за опазването на околната среда, за опаковките… Има един сравнителен анализ на Zenith International какви са разходите за добив на ресурса в различните държави от ЕС. Според него у нас те се движат около 1.9 евро на кубичен метър, като за някои компании достигат и 3.15 евро. В същото време в Гърция разходът е 0.88 евро, в Полша – 0.28 евро, а във Великобритания, Белгия, Словения и Испания е под 0.10 евро на хиляда литра. Тоест фирмите в България плащат между пет и 100 пъти повече, за да добиват вода. Наред с това трябва да имаме предвид и съотношението между разхода за добив и пазарната цена, на която се реализира продуктът. Данните показват, че у нас то е най-неблагоприятно. Или, казано с други думи, бизнесът плаща най-високите такси и продава на най-ниските цени.
При това положение остават ли в сектора свободни средства за инвестиции?
– Това е другият аспект, за който прилаганият концесионен режим е крайно неудобен. В България има Закон за насърчаване на инвестициите и ако дадена компания покрие определени критерии, може да бъде подпомогната. Но вложенията по концесионните договори са извън тези схеми и разходите за изграждането на фабрики за бутилиране не се признават. Независимо от това за последните пет години само бутилиращата индустрия е инвестирала над 69 млн. лева. Като цяло производителите на безалкохолни напитки пък са вложили повече от 1.2 млрд. лв. от 1995-а насам.
Друг проблем, свързан с инвестициите, е нивото на ДДС за минералната вода. По данни на Европейската комисия в повечето държави от ЕС има диференцирана ставка, която в Люксембург например е пет пъти под основната, или само 3 процента. В Гърция при общо ниво на ДДС от 23% за водите се прилага 13 на сто. Подобно е положението във Франция, Испания, Словения, Чехия, Португалия и други държави, които трайно развиват и печелят от тази индустрия. Тоест там се прилага един инструмент за гарантиране на стабилността на вътрешното потребление. А едва когато имаш стабилен вътрешен пазар, можеш да акумулираш достатъчно ресурс, за да реализираш експорт. Точно затова ние като бранш смятаме, че държавата може да направи повече за бизнеса. И вместо политиците да говорят как ще насърчават заетостта, нека си дадат сметка, че фирмите, бутилиращи минерални води, работят в отдалечените и високопланински райони, където безработицата е най-голяма. А да не забравяме и косвената заетост, което се създава по веригата на свързаните със сектора браншове.
Вярвате ли, че може да получите диференцирана ставка за ДДС? Такава вече бе отказана за лекарствата и хляба.
– Ако не вярвахме, въобще нямаше да разглеждаме този аспект и щяхме да го приемем за константа. Опитваме се да убедим управляващите да размислят, да видят какви са добрите практики…
Впрочем може и да постигнете успех, тъй като голяма част от предприемачите във вашия сектор са свързани и с туристическия бранш, за който единствено има преференция в нивото на ДДС.
– При туризма се получи чуваемост и резултатът е налице.
Лобито им е много силно…
– Лобирането в България е мръсна дума, макар че процесът не е такъв. Но за нас е важно да поставим въпроса пред широк кръг от специалисти и да дебатираме. Има с какво да убедим обществото.
Казахте, че подобна стъпка с ДДС-то може да създаде възможности за експорт. Какво е сега положението с вноса и износа?
– Казано накратко, те не оказват влияние върху бизнеса, защото все още са в много малки размери. Имаме обаче потенциал да изнасяме големи количества вода.
Миналата година правителството на Бойко Борисов обещаваше, че ще изнасяме вода за Катар. Бяха ли направени някакви реални стъпки в тази посока?
– Това, което се изискваше от нас – анализи, проучвания и презентации, беше изпълнено на 100 процента. За съжаление после не бяхме извикани за т.нар. експертна среща, на която се договарят конкретните търговски параметри. Дори не зная дали е имало такава среща, тъй като тя съвпадна като време със смяната на властта.
Поне успяваме ли да пласираме продукцията си в нашия регион – на Балканите?
– Да, съседните държави проявяват интерес към определени продукти, като овкусените води, да речем. Но това е категория, която нашето законодателство все още не третира. Друг много иновативен сегмент на пазара са функционалните напитки. Те са с добавени полезни вещества, които спомагат за удовлетворяване на функционални потребности. И у нас се разработват формули за такива продукти, като очакваме гамата да се разширява. Най-окуражаващото е, че дори малките и средните предприятия в сектора поставят фокуса върху иновациите и създават нови напитки.
Могат ли фирмите от бранша да се възползват от различните национални и европейски фондове за иновации?
– Няма пречка компаниите да кандидатстват със свои проекти. Но това, което липсва, е, че няма тясно насочени схеми за сектора на безалкохолните напитки.
Гореща тема за българските производители, особено на храни и напитки, са и взаимоотношенията с големите търговски вериги. Някои от най-популярните марки безалкохолни дори изчезнаха от определени магазини, после пак се появиха…
– Отношенията с търговските вериги са еднакво съотносими за всички хранителни браншове и не бих казала, че има различни политики за отделните производители. Натискът и възможността за злоупотреба с пазарна сила са факт. Продажбите на продукти под собствени търговски марки, без да е видим производителят, също е въпрос, който анализираме с оглед избягване на възможностите да бъде заблуждаван потребителят.
nbsp;
