Колкото и да се пънат управляващите да насърчат износа чрез стратегии, програми, изложения и панаири, те са обречени на провал. До този извод стигнах през изминалата седмица. Не че съм седнал като мислителя на Роден да умувам по тези екзистенциални въпроси. Просто ми просветна след един двеминутен репортаж по държавната телевизия.
За първи път български фирми получили покана да участват в занаятчийски панаир на белгийската провинция Люксембург (не я бъркайте с Великото херцогство). Изложението се организирало на метри от сградата на Европейския парламент в Брюксел, провеждало се за 27-и път, и тази година почетен гост била България.
Дотук всичко е като по мед и масло, ама колегата журналист направо ме попари, като каза, че на много български общини било предложено да се включат, но откликнала само местната власт в Попово. След вълната от местен патриотизъм, която ме заля, тъй като съм роден и израснал в административния център на въпросната община, дойдоха и няколкото логични, струва ми се, въпроси.
Викам си, толкова ли са цъфнали и вързали всички други райони и фирмите в тази клета държава, че да не се интересуват от подобна възможност, и то в самото сърце на Европа? Какъв по-добър начин да стимулираш производството си и да завържеш бизнес връзки? Хората те избрали за почетен гост, а то… Добре че е една община я има, я няма, 30 хил. души, че да ни отсрами. Не знам как иначе щеше да се черви пред домакините посланикът ни в Белгия Веселин Вълканов. Човекът дипломат така се и изказа: Бих използвал сегашната възможност, за да призова както фирмите, така и общините да проявяват активност, да ни търсят, ние ще им помагаме с каквото можем – с установяване на контакти, с организиране на събития, подобни на днешното. Използвам случая да благодаря на община Попово за това, че се отзова с ентусиазъм, с конкретно съдействие, за да направим днешния празник наистина качествен.
Отдавна съм се убедил, че българинът може да е много сербез, като седне на маса, но когато нещата опрат до работа – по-добре някой друг да му я свърши. И не става въпрос само за занаятите и занаятчиите. Спомням си преди време в София бяха дошли китайски фирми, които търсеха делови контакти у нас. Знаете ли колко български компании откликнаха – нито една!
Хубаво казваше Царят навремето, че трябва да си сменим чипа, само че и това изисква усилия. Какво да се прави – ние сме си такива.
