Американците губят доверие във възстановяването на националното си стопанство, въпреки че редица анализатори прогнозират даже, че растежът ще се ускори, показва последното национално проучване на агенция Блумбърг, проведено между 20 и 23 септември. Двадесет и седем процента от интервюираните очакват по-висок от досегашния подем, а 28% предвиждат спад. Четиридесет и четири процента не смятат, че няма да има промяна.
Общественото неудовлетворение от състоянието на икономиката е свързано и с бурните политически страсти в страната. Само 25% от анкетираните са на мнение, че САЩ вървят в правилна посока (най-ниското ниво от септември 2011-а), а 68% смятат, че страната е на погрешен път. Основните дразнители са непрестанните пререкания между демократи и републиканци за федералния бюджет, за тавана на публичния дълг и за новия закон за здравеопазването, предложен от президента Барак Обама. Тази лавина от разногласия заплашва да блокира дейността на правителството и обслужването на държавните задължения. Конгресът все още не е одобрил бюджета за фискалната 2014-а, а тя започва на 1 октомври.
По сметки на икономисти здравните застраховки по закона Обамакеър ще струват на американците средно 2988 щ. долара годишно – цена, която, според опонентите републиканци не е по кесията на много граждани, които не влизат в категорията на субсидираните лица. По оценки на щатската администрация за десет години държавата ще трябва да похарчи 1.4 трлн. щ. долара за тази програма. Законът е предназначен за хората с ниски доходи, включително и за 48 млн. души, които в момента нямат здравни осигуровки – те са около 15% от населението на страната. Той беше приет през 2010-а без подкрепата на републиканците и оттогава те не спират да го атакуват и да се опитват да спрат финансирането за него. Дори американците без здравни застраховки са разделени в оценките си за нормативния акт. Според последното проучване по темата 32% от неосигурените очакват положителен ефект от закона, 33% – отрицателен, а 30% не смятат, че положението им ще се подобри.
Извън политическите крамоли и въпреки песимизма на американците публикуваните през седмицата икономически показатели за Щатите са по-скоро положителни.
Министерството на търговията съобщи на 26 септември, че БВП на страната се е увеличил с 2.% годишно през второто тримесечие, колкото беше и предишната му оценка, срещу 1.1% ръст през първите три месеца на 2013-а. Индивидуалното потребление, което има 70% принос в БВП, се е повишило с 1.8 процента. Спирачка за стопанството е бил износът, който е имал по-слаб ръст.
Известно безпокойство будят последните данни за жилищния пазар, от който на практика тръгна световната финансова криза през 2008-а. Продажбите на нови жилища през юли и август са били най-слаби на годишна база от началото на 2013-а. Отстъплението се обяснява с увеличението на разходите за обслужване на ипотечните заеми, които са скочили до най-високата си стойност за последните две години. Анализатори се опасяват, че ако затягането на финансирането, което се наблюдава през последните няколко месеца, се запази, то може да забави подема в жилищния сектори, а оттам – възстановяването на цялата икономика.
Спад бележат и заявките за стоки с дълготрайна употреба, които са намалели с 0.1% (без съоръженията за транспорт) през август след 0.5% юлски спад.
Новите молби за обезщетения при безработица обаче неочаквано са намалели с 5 хил. броя през миналата седмица – до общо 305 хил. към 21 септември, при очакван ръст до 325 хиляди.
Паричните стратези на Федералния резерв понижиха на 18 септември прогнозата си за растеж през тази и през следващата година. Те предвиждат БВП на страната да се увеличи между 2 и 2.3% през 2013-а – под юнските очаквания за ръст от 2.3 до 2.6 процента.
