В центъра на София могат да се видят храмове на всички религии, които съжителстват в мир от много години тук, и дават възможност на хората да се срещнат и помолят на своя бог. След Софийската синагога, Румънска православна църква Света Троица, Баня Баши джамия и Католическата църква Свети Йосиф днес представяме Руската църква.
Свети Николай Чудотворец, известна като Руската църква, е православна действаща църква в центъра на София, посветена на Свети Николай Чудотворец. Тя сред емблематичните сгради на града.
Градежът на храма започва в края 19 век (точната дата не се знае, тъй като се редуват различни архитектурни проекти), и трае дълги години, като е осветен през 1914 година в навечерието на Първата световна война. Сградата е построена върху парцел на Руското посолство по проект на Михаил Преображенски специално за нуждите на руските имигранти в столицата. Стенописите са дело на екип от художници, оглавяван от Василий Перминов (един от авторите на стенописите в Александър Невски). Петте малки купола на църквата са позлатени. Централният купол е висок 19 метра. Камбаните са дарение от руския цар Николай II.
Първоначално замислен като параклис към посолството на Русия в България, храмът почти веднага губи тази своя роля след 1917 година. След Втората руска революция в него започват за служат свещеници и архиереи от т. нар. Руска задгранична църква, а обособеният вече храм става център на многобройната руска имиграция у нас.
След 1947 година храмът е предаден в диоцеза на Московската патриаршия, която го управлява и до днес. (Смята се за подворие, или ставропигия, т.е. пряко подчинена на тази патриаршия).
В архитектурно отношение храмът е изграден в традициите на руската църковна архитектура от 19 век – при запазени древноруски елементи – т.нар. луковици (кубета), при съчетание с традиционните староруски мозайки и дърворезби, той носи и белезите на по-модерната архитектура и живопис. Характерно за плана на храма е не-осевото разположение на входа (респ. притвора), спрямо олтара. Т.е. входът е от към южната страна, а олтарът, според старинната традиция, сочи на изток – двата елемента образуват прав ъгъл.
В криптата на храма е гробът на архиепископ Серафим Соболев, считан от много православни християни за чудотворец. С това е свързана и практиката преди важни дела различни хора – вярващи или невярващи, да посещават неговия гроб с молба за чудодейна помощ.
