Министерството на образованието смята да предложи на кабинета увеличение на бюджета за образование, който да се съизмерва с 4% вместо досегашните 3.4% от брутния вътрешен продукт на страната. Ако правителството удържи на думата си и наистина постави този ресор като приоритетен в Бюджет 2014, няколкостотин милиона лева ще се влеят в забавачки, детски градини, училища и университети. Управляващите заявяват, че в сферата на образованието ще искат да засилят практическата насоченост на обучението и да усъвършенстват системата на делегираните бюджети. Но ресорният заместник-министър Ваня Добрева поясни, че държавата ще подпомага публичните образователни структури, без да проявява подобно благоволение към частните.
Подобна категорична констатация влиза в очевадно противоречие с декларираното намерение да се създадат условия за пазарна реализация на висшистите. Частните университети са важен елемент от сътрудничеството между бизнеса и образованието и затова е неуместно с лека ръка да бъдат отхвърляни от държавното финансиране. Особено в момент, в който правим съвременна национална стратегия за висшето образование. По този повод новоизбраният председател на Асоциацията на частните висши училища проф. д-р Петко Чобанов каза, че е необходимо да се вземат спешни мерки за преодоляване на негативните тенденции, породени от демографския срив и неадекнатната политика, които водят до влошаване на качеството на обучението и пилеене на публични средства. Според Чобанов частните университети са поставени в неравностойно положение, защото нямат право на държавна субсидия и на достъп до фондовете за научни изследвания. Студентите им пък не получават стипендии от държавния бюджет или финансиране за настаняване в общежитие.
Има сериозна логика в искането на частниците, тъй като голяма част от тези вузове наистина са създали по-успешни механизми на управление на разходите, имат ефективно работещи администрации и се стремят да развиват специалности, към които има реално пазарно търсене. Освен това в частните университети и колежи в България се обучават около 45 хил. студенти, което е почти една пета от пазара на висшето образование. Друг показател, водещ в посока ефективност, е статистиката, че един преподавател в частен ВУЗ обучава 12 студенти, докато в държавните съотношението е едно към двадесет и пет.
Образователният министър проф. Анелия Клисарова неотдавна също призна, че частното образование е по-гъвкаво по отношение потребностите на пазара на труда, автономията и установените директни връзки с регионалния бизнес. Затова може би е време властимащите да престанат да делят университетите според формата им на собственост, а да отчитат кои от тях произвеждат квалифицирани кадри. Ако випускниците в Нов български университет по специалност когнитивна наука или завършващите Информатика и компютърни науки в Бургаския свободен университет са търсени, няма нищо по-логично от това да получават държавна субсидия по съответното направление. И обратното – ако например Великотърновският университет произвежда безработни висшисти историци, защо да наливаме пари там? Примерите са абсолютно произволни.
В проекта за нов Закон за висшето на образование на бившия образователен министър Сергей Игнатов имаше някои положителни аспекти в тази насока. Такава бе идеята вузовете да получават държавна субсидия на базата на тригодишни развойни програми, в които мотивирано да посочват колко студенти по какви специалности ще обучават и съответно средствата, които са им необходими. Разходите им щяха да бъдат осребрявани по подобие на проектите, финансирани по оперативните програми. Ако си изпълнил проекта – получаваш пари. В това отношение малка стъпка напред е намерението да се създаде нов фонд, който да подпомага училищата, университетите и научните институции със съфинансирането при участие в европроекти. Любопитно е да се види дали частниците ще бъдат подпомогнати поне по тази линия.
nbsp;Калоян Атанасов
