Предложенията за нови начини на финансиране и разплащане с болниците напоследък никнат като гъби след дъжд. Нито едно от тях обаче не е търсената от министър Таня Андреева панацея за лечение на хронично страдащото ни здравеопазване. Проблемът е, че и при това правителство засега липсва ясна визия накъде трябва да продължи реформата в болничния сектор и кой е най-удачният модел за разплащане в системата. Междувременно към 1 август 2013-а държавните лечебници са задължнели с 326 млн. лв., от които 65 млн. лв. просрочени, а с дълговете и на ведомствените дефицитът достига половин милиард.
Министър Андреева отбеляза, че
здравеопазването ни върви на собствен ход
и е потънало в разруха. Но оттук нататък в нейните компетенции влиза задължението да представи цялостна стратегия как да се измъкнем от руините. Досега обаче тя и екипът й се задоволяват да пускат на час по лъжичка от вече употребени и отхвърлени идеи за разплащане с болниците. Някои от предложенията взаимно си противоречат, а като цяло здравните заведения се поставят едни срещу други и се разделят по форма на собственост, статут, местоположение, материална база, наличие или липса на квалифицирани специалисти. Това е опасна игра, особено преди да са одобрени и заработили ключови стратегически документи като Националната здравна стратегия и здравната карта.
Последната дискусионна идея, излязла от кулоарите на Министерството на здравеопазването, е на лечебниците да се плаща по различни цени и пътеки спрямо нивото им на компетентност. Тоест, който има модерна апаратура, търсени специалисти и прилага съвременни и иновативни методи на лечение, взима повече. Едно е да се лекуваш в болницата в Трявна, а съвсем друго в университетска болница, където има последен клас апаратура и себестойността на всяко изследване е по-голяма, обоснова се министърът. Очевидно подобна позиция се поддържа и от управителя на Националната здравноосигурителна каса д-р Румяна Тодорова, която допълни, че е крайно време да се очертаят кои са високотехнологичните болници.
Тази
полупазарна полуадминистративна регулация
nbsp;
евентуално би проработила, ако клиничните пътеки бяха реално остойностени, лечебниците категоризирани с ясни функции, а пациентите имаха средноевропейски доходи. Иначе, както сполучливо се изразява лекар в един здравен форум, някои ще ядат цял банан, други половин, а трети ще изпързаляме на кората на банана. Не може за една и съща извършена дейност, особено ако е рутинна като пневмония или операция от херния, да се заплаща по различен начин, защото съответната клинична пътека си има цена. В противен случай ще се финансират пряко отделни структури, а не медицински услуги. Освен това въвеждането на диференцирано заплащане според вида на лечебното заведение предполага и търсене на по-висока професионална отговорност от отсрещната страна. Ако на университетските болници (които между другото са сред най-задлъжнелите) се плаща повече, е логично към тях да бъдат насочвани пациентите в най-тежко състояние и със сложна клинична патология. Всичко останало ще е облагодетелстване на едни за сметка на други.
Подобно нещо е на път да се случи с прякото субсидиране на закъсалите общинските болници. Предвижда се от специален фонд на здравното министерство на тях да бъдат отпускани до 250 хил. лв.годишно. От една страна финансовата инжекция за много от малките ще бъде животоспасяваща, тъй като те не разполагат с квалифицирани кадри и съвременна апаратура, поради което работят с твърде малко клинични пътеки и не могат да се самоиздържат. Но общинските болници са регистрирани като търговски дружества, извършват дейност, генерират приходи и разходи, печелят или губят. Тоест не могат да получават директна държавна помощ. Така че, ако ще се покриват дълговете им, трябва да се промени и статутът им,
за да не ни санкционират от Брюксел
Една пациентска организация неотдавна изпрати сигнал до Ерокомисията, че у нас се погазват правилата на свободния пазар и конкуренцията, и се пренебрегват интересите на частния сектор. Поводът бе оборудването с модерна апаратура на определени болници, за което бяха използвани средства от еврофондовете. Директната финансова помощ вероятно ще изглежда още по-сериозно прегрешение.
Ръководствата на здравното ведомство и касата в един глас обявиха, че планират да променят критериите, по които болниците ще сключват договори с публичния фонд. По думите на министър Андреева едно от новите изисквания ще е да се заплаща само на лечебници, в които специалистите работят по основен трудов договор. Но при кадровия колапс в повечето провинциални здравни заведения подобна мярка още повече ще ги притисне финансово и ще ги докара до ръба на фалита. Ако целта е здравеопазването да се концентрира в големите градове – добре, но някой да го каже ясно и да се обоснове защо го предлага.
Според бившия здравен министър проф. Радослав Гайдарски няма никаква логика едни болници да харчат два пъти повече, отколкото получават,и да остават ненаказани, други да искат от държавата да погасява дълговете им, а трети да получават повече пари по клинични пътеки. Болниците трябва да получават пари по строго определени критерии, но здравната каса не може еднолично да ги определя, защото това би противоречало на Конституцията. Договори се сключват с всички, които отговарят на изискванията, изтъква Гайдарски.
Доктор Стефан Константинов – един от тримата здравни министри в правителството на ГЕРБ, също не одобрява предложените нови схеми на финансиране. По думите му проблемът е, че болниците се множат и разходите им се увеличават, а
качеството на лечение не се подобрява
Повърхностно изглежда предложението да се въведе забрана един лекар да работи в повече от една болница, както и идеята за коефициент на цените на клинични пътеки в зависимост от вида лечебница. Не може една и съща манипулация, операция, лечение да се плаща различно в различните заведения или краища на България, посочва Константинов. Той предлага бързо да избягаме от несправедливите клинични пътеки и сериозно да тръгнем към въвеждането на диагностично свързаните групи, които ще осигурят справедливо разпределение на средствата между болниците. Само че и този мач започнахме да го играем, но бързо се отказахме от него. Просто защото в сектор здравеопазване не достигат няколко милиарда лева.
