Управляващите, бизнесът и синдикатите отдавна негодуват, че сивата икономика краде на едро. Над една трета от българските работодатели не плащат данъци и не осигуряват служителите си, но въпреки това все се изплъзват от уж преследващите ги органи. В резултат на твърде мижавия отпор сивите дават заплати на ръка или осигуряват работниците си на абсолютния минимум, а бюджетът губи милиарди левове. С тези грешно харизани пари преспокойно би могъл да се покрие пенсионният дефицит и да се стимулира легално работещият бизнес.
За борбата със сивия сектор досега повече се говореше, отколкото се действаше. Положителна, но твърде малка бе крачката, направена с последните промени в Закона за обществените поръчки. Непрозрачните и нагласени за някого процедури вероятно ще намалеят, но едва ли ще изчезнат напълно. От около две години действа и забраната за разплащане в брой за суми над 15 хил. лева. Но въпреки че санкциите на НАП са драконовски, контролът е труден и има множество вратички за заобикаляне на разпоредбата. Парламентът отхвърли неотдавна по партийна линия промените в Наказателния кодекс, предвиждащи глоби и затвор за работодатели, укриващи задължителните здравни и пенсионни осигуровки. Мотивът на народните представители бе, че бизнесът не е готов за толкова драстичен ход.
Именно коректните предприемачи обаче са сред най-заинтересованите неформалната икономика да излезе на светло или да бъде преследвана до дупка. Така национално представителните работодателски организации, синдикатите и Министерството на финансите най-накрая се обединиха в общ фронт и предложиха пакет от законодателни промени и мерки за борба с данъчните измами, които да ограничат порока. В плана антисиво въпросът за криминализиране на умишленото укриване на осигурителни вноски и работни заплати отново се връща на дневен ред. Планирано е създаването на регистри с нарушителите на данъчното и осигурителното законодателство, регулиране на такса смет, намаляване на лихвите за забавени осигурителни вноски, преминаване на комисиите за нетрудоспособност към НОИ, въвеждане на задължение държавата да плаща лихви при просрочие, както и нов прочит на осигурителния режим за сезонните работници.
Добре мотивирано изглежда искането сезонно заетите да не бъдат лишавани от социални помощи. Според Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал, нелоялните практики са най-много в прибирането на селскостопанската реколта и в туризма. Причината е, че ангажираните в тези сектори са предимно социалнослаби , които не са склонни да подписват трудов договор за по няколко месеца, тъй като впоследствие ще загубят правото си да ползват социални помощи. Но ако решението се приеме, те ще бъдат мотивирани да излязат на светло. В тази насока се предлага и регистрираните в бюрата по труда да могат да сключват договори за сезонен труд, като за месеците, в които работят, държавата ще плаща половината от обезщетенията им. Така хем ще се икономисат средства от социалната система, хем в хазната ще влизат повече данъци и осигуровки. Сега над половината от сезонните работници в земеделието работят без договори, а заплащането им в повечето случаи е под минималната работна заплата.
Твърде спорно е обаче дали с прехвърлянето на ТЕЛК към Националния осигурителен институт ще се засили контролът при издаването на експертизите и средствата за нетрудоспособност ще бъдат изразходвани по-правилно. Още финансовият министър на ГЕРБ Симеон Дянков искаше медицинската експертиза да бъде откъсната от надзора на здравното министерство и да се повери на осигурителния институт, за да следи изкъсо как се харчат парите. Подобен преход е явен конфликт на интереси и противоречи на текстове от Закона за здравето, според които експертизата е неразделна част от лечението, профилактиката, физиотерапията и рехабилитацията на всеки инвалид. Не е етично институция с огромен дефицит да контролира отпускането на средства, за които и се казва свише, че непременно трябва бъдат орязани.
Експерти смятат, че до измами и корупция в системата не води регламентирането на комисиите за нетрудоспособност, а промяната в Кодекса за социално осигуряване от 2000 г., позволяваща трансформирането на придобита пенсия за стаж и възраст в инвалидна пенсия. С нея пенсионерите получиха възможност да взимат четвърт от социалната инвалидна пенсия заедно с редовната. Всички със заболяване или загубена трудоспособност се наредиха на опашки пред лекарските комисии за 20-30 лв. отгоре на месец. Освен това удостоверението за ТЕЛК носи и други облаги – не се заплащат такси за преглед при личен лекар и специалист, има отстъпка за телефонни услуги към БТК, безплатен ток през зимата, винетка за инвалиден автомобил, карта за градски транспорт, по-ниски общински и държавни такси. Така че може би в тази посока трябва да се търсят работещи решения.
Намаляването на лихвите за работодатели, забавили изплащането на осигурителни вноски, може и да не доведе до по-висока събираемост, но поне ще донесе справедливост. При действащите сега норми невнесените суми за задължително и допълнително пенсионно осигуряване се събират с лихва в размер на основния лихвен процент на БНБ за периода, плюс 20 пункта. А санкцията за забавен данък общ доход е два пъти по-ниска. От бизнеса твърдят, че в много случаи натрупаните лихви за осигуровки многократно надхвърлят главницата и са непосилни за плащане дори работодателите да искат да ги изчистят. В този смисъл най-логичният следващ ход е и държавата, както всички останали, да плаща лихви за забавени плащания. Досега тя не само че не го правеше, но и прехвърляше част от задълженията си към бюджета за следващата година. По изчисления на Асоциацията на индустриалния капитал държавата и общините дължат минимум 400 млн. лв. на бизнеса. Предприемачите са на мнение, че проблемът ще се реши, ако срокът за разплащане по търговски сделки бъде фиксиран на 30 календарни дни, след което да започва да тече законовата лихва. Те искат и обезщетение минимум от 80 лв. за разноските по събиране на просрочени дългове.
Правителството вече реши размерът на такса смет от 2015-а да се определя според количеството на битовите отпадъци. Тепърва обаче ще се търси подходяща методика за изчисление, която да е приложима и в големите градове, и в по-малките общини. Днес съществува парадоксът технологично остарели компании, изхвърлящи много отпадъци, да плащат в пъти по-малко от модернизирани производства, които почти не изхвърлят боклук. За да избегнат раздялата с неоправдано големи суми за чужда смет, потърпевшите намаляват балансовата стойност на бизнеса си, което влиза в сивата гама.
