Италия преживя поредния политически трилър, който имаше щастлив завършек на 2 октомври. Тогава двете камари на парламента гласуваха доверие на кабинета на премиера Енрико Лета и с това избегнаха нова политическа криза и нови предсрочни избори. Така дежурният виновник за екшъна – бившият италиански премиер Силвио Берлускони, този път не успя да постигне целта си, както през декември 2012-а, когато свали от власт наследника си Марио Монти.
Случилото се провокира коментара на журналиста от Файненшъл таймс Ралф Аткинс, че Берлускони е загубил способността си да шокира инвеститорите. Аткинс посочва, че политическите колебания в Италия този път са предизвикали забележително слабо вълнение на пазарите на облигации. А само преди около година и половина растящите разходи за обслужване на вътрешния дълг на страната са заплашвали дори съществуването на европейския паричен съюз.
Сценарият на представлението беше елементарен. Берлускони, който до края на октомври може да бъде изгонен от сената, след като бе осъден за данъчни измами, извади на 28 септември петимата си министри от коалиционния кабинет на Лета и поиска избор на най-ранната възможна дата. Мотивът му беше, че премиерът не желае да отмени увеличението на ДДС, което влезе в сила на 1 октомври. Политически анализатори обаче смятат, че истинската причина за стремежа на медийния магнат да предизвика парламентарна криза е датата 4 октомври. Тогава той е поканен да се яви пред сенатската комисия и да защити тезата си, че трябва да остане сенатор въпреки затворническата си присъда. След което нейните членове ще решат съдбата му и ще подложат на гласуване решението си в целия Сенат.
Междувременно съпартийците на Берлускони се разбунтуваха и двадесетина сенатори заплашиха лидера си, че ако не направи крачка назад, ще сформират своя група в Горната камара на парламента.
В хода на политическите маневри Италия попадна под силен международен натиск. Рейтинговата агенция Фитч рейтингс предупреди, че кризата може да я принуди да понижи кредитната оценка на страната под сегашната ВВВ+, ако се забавят усилията за овладяване на бюджетния дефицит. Германският канцлер Ангела Меркел се обади на премиера Лета и изрази надежда, че Рим ще успее да възстанови политическата стабилност и да продължи реформите, за да бъде предотвратено разрастване на напрежението. Не закъсня и предупреждението на МВФ: Търканията между коалиционните партньори са очевидни и представляват основен риск за икономическата перспектива на държавата. Експертите на Фонда подчертаха също, че загубата на пазарно доверие може да е значима и да тласне Италия в продължителен период на слаб растеж.
Към кризата се добави оставката на главния изпълнителен директор на втората по големина италианска банкова групировка Интенза Санпаоло – Енрико Томазо Кучани, поискана от поне един от тримата основни банкови акционери (фондациите Compagnia di San Paolo, Fondazione Cariplo и Fondazione Cassa di Risparmio di Padova e Rovigo). Италианските банкови лидери Уникредит и Интеза Санпаоло вероятно ще трябва да заделят провизии за още 5 млрд. евро, за да покрият риска от фалит.
В деня на истината – 2 октомври, Берлускони, който на 29 септември навърши 77 години, гласува в подкрепа на кабинета на Лета. Той сподели, че е взел това решение след безсънна нощ и за благото на страната, която има нужда от правителство, за да предприеме институционални и структурни реформи. Кабинетът оцеля с гласовете на 235 сенатори, като само 70 бяха против. Но голата истина е, че опасността от разпадане на собствената му партия е предрешила вота. Още повече след като групата на дисидентите оглавиха влиятелният съпартиец на Берлускони – вицепремиерът Анджелино Алфано и министърът на транспорта Маурицио Лупи.
Въпреки че Лета оцеля, политическите наблюдатели не са оптимисти за бъдещето на коалиционния кабинет и малцина очакват той да преживее до следващата пролет.
