Все още няма нищо сигурно около милиардите евро, които трябва да получи страната от ЕС през следващите седем години. Разгласеното през последните две седмици разпределение на средствата до 2020-а между различните оперативни програми и съответните проекти в тях със сигурност ще претърпи сериозна промяна. Ще се измени дори общата сума на безвъзмездната помощ, която вицепремиерът Зинаида Златанова съобщи преди месец. Това стана ясно след заседанието на парламентарната комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове през седмицата. Така всички изнесени досега числа и заявени намерения могат да се окажат некоректни или неосъществими.
Всичко тръгна оттам, че в политическите препирни между бившите и сегашните управляващи бяха замесени и европейските пари. В желанието си да вмени вина на предшествениците си вицепремиерът Златанова неотдавна каза, че през следващите седем години страната ни ще разполага с 6.257 мллрд. евро, или с 416 млн. евро по-малко от сегашния период. Стигна се дотам, че в проекта на Споразумението за партньорство с ЕС именно тази сума бе разпределена между отделните програми, в които пък според отпуснатия бюджет бяха включени определени обекти. Само че реалността е доста по-различна.
През февруари, когато бе гласувана за първи път многогодишната финансова рамка, за България бяха отредени 6.9 млрд. евро по Кохезионния и структурните фондове с уговорката да се актуализират според инфлацията и да достигнат поне 7.1 млрд. евро. На 31 юли Министерският съвет разгледа индикативното разпределение на средствата за оперативните програми, в което пише, че те ще са повече от 7.1 млрд. евро, и отдолу стои подписът на Зинаида Златанова. Последващото стопяване до 6.257 млрд. евро всъщност е било един политически трик, с който от цялата сума са били извадени парите за техническа помощ и задължителният резерв, а задължителната инфлационна надбавка просто е била неглижирана. Оттук обаче следва, че направеното и съобщено на обществото разпределение на парите е било грешно и стотици милиони евро са останали под черта, без ясно направление.
Точно поради тази причина, по настояване на Томислав Дончев от ГЕРБ, членовете на парламентарната комисия се обединиха около мнението, че разпределението на средствата трябва да става на базата на пълния им размер и без каквито и било заблуди повече. Казано с други думи, очертаната апокалиптична картина очевидно няма да се сбъдне. Няма да има и чак толкова плашещо намаление в бюджетите на оперативните програми. За транспортната например се твърдеше, че ще отънее с цели 418 млн. евро в сравнение със сегашното си издание, но само включването на задължителния резерв ще сведе сумата до 330 милиона. А като вмъкнем и техническата помощ, нещата ще придобият съвсем друг вид. Освен това се разбра, че намерението на правителството, и по-специално на ресорния министър Данаил Папазов, с част от парите по програма Транспорт да се ремонтират пътища от по-нисък клас, е напълно неосъществимо. Защото средства са осигурени от Кохезионния фонд на ЕС, който не само че не е предназначен за подобни пътни обекти, но и не финансира ремонтни дейности.
Колкото до програмата Околна среда, тя може да претърпи пълен обрат, тъй като според последните заявки бе на минус със 195 млн. евро спрямо сегашния период, а само задължителният резерв е около 100 милиона. С много над сегашния си бюджет ще излязат програмите за бизнеса и администрацията – Иновации и конкурентоспособност и Добро управление (която обединява Административен капацитет и Техническа помощ). Дори в негативния сценарий първата растеше с 49 млн. евро, а втората – със 150 млн. лева.
Важно е все пак да се знае, че всички числа отново са предпоследни и отразяват единствено нашето искане пред Брюксел. Съвсем друг е въпросът какво ще бъде одобрено от европейските партньори и какво не.
