Инерцията в магистралното строителство, набрана по време на управлението на кабинета на ГЕРБ, постепенно започва да се губи. След няколко месеца забавяне от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) успяха най-накрая да одобрят проекта за прехвърляне строителството на Северната скоростна тангента на София за финансиране по оперативната програма Регионално развитие. Тепърва обаче предстои той да бъде представен за съгласуване в Брюксел. В същото време, въпреки че бе избран изпълнител – италианската компания Салини, след намесата на Комисията за защита на конкуренцията и на Върховния административен съд процедурата бе върната на етап разглеждане на документите за подбор. Всичко това поставя под въпрос усвояването на безвъзмездна помощ от 235 млн. лева.
Северната скоростна тангента е един от ключовите проекти за облекчаване на трафика в
задъхващата се от автомобили столица
nbsp;
Отсечката с дължина от 16.5 км трябва да започва от началото на магистрала Хемус и да стига до пътния възел, водещ към село Мрамор и отклонението за бул. Ломско шосе. Целта е тя да осигури удобна връзка между крайните северозападни и югоизточни квартали на София, като същевременно ще подобри достъпа до най-отдалечените квартали и населени места до центъра. Отделно ще се създаде възможност за преминаването на транзитния трафик от вътрешността на страната на запад към Сърбия и оттам към Европа и ще се осигури връзката между коридорите от Европейската мрежа TEN-T и летище София. Но конкретно последните две цели засега ще останат само в сферата на добрите пожелания. През седмицата, по време на отчета за 100-те си дни като строителен министър, Десислава Терзиева в пряк текст заяви, че магистралата Калотина – София няма да се строи през този програмен период и остава за следващия. Председателят на управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура Стефан Чайков пък допълни, че именно това е причината обявеният в края на 2012-а търг за магистралния участък да бъде прекратен. Новата процедура щяла да бъде пусната през 2014-а, което, разбира се, ще стане само ако 32-километровата отсечка до сръбската граница получи финансиране по оперативната програма Транспорт в следващото й издание. А изгледите това да се случи не са големи. В момента трасето е в резервния списък с проекти, за които няма пари. Т.е. ако не пропадне някое от приоритетните намерения, ще се разчита само на пари от бюджета, което означава, че
аутобан до Калотина просто няма да има
nbsp;
В сходна ситуация е 5.5-километровото продължение на Западната дъга на околовръстното шосе на столицата от река Какач до Северната скоростна тангента. При отварянето на ценовите оферти в средата на август се разбра, че единственият кандидат е Трейс Груп Холд с предложена цена от 90 млн. лева. Останалите седем участници не бяха допуснати заради пропуски в техническата част на документацията. А през тази седмица Стефан Чайков официално съобщи, че търгът е прекратен и ще бъде обявен отново. По думите му целта е отсечката да бъде реализирана през сегашния програмен период до края на 2015-а със средства по програма Транспорт. Но подобна амбиция може да се окаже доста трудно постижима при сложните тръжни процедури, които ще се организират, и малкото оставащо време.
В бранша веднага се заговори, че зад всички тези промени стои желанието на сегашните управляващи
да спрат кранчето на строителните фирми
nbsp;
които работеха по големите инфраструктурни проекти при управлението на ГЕРБ и да ги заменят с близки до тях компании. Преди малко повече от месец БСП размаха пръст на лъвовете в бранша. Осем компании са взели две трети от строителните поръчки през първата половина на годината. Те са спечелили 122 договора за 1.35 млрд. лв., изтъкна тогава Димчо Михалевски, заместник- председател на парламентарната група на Коалиция за България и председател на парламентарната комисия по регионална политика и местно самоуправление.
Действително по времето на ГЕРБ няколко фирми в инфраструктурното строителство ярко се откроиха от останалите. Трейс Груп Холд, Главболгарстрой, СК-13 Пътстрой, Аргогруп Екзат и Станилов бяха сред обичайните заподозрени при всеки търг. А фаворити отпреди пет години като Минстрой холдинг, Холдинг пътища, Геотехмин и други изпаднаха в миманса.
Индикатор за разместването на пластовете бе и атаката на министър Десислава Терзиева срещу качеството на строителството през последните няколко години. Прехвалените евтини магистрали на Борисов всъщност се оказаха скъпи – отбеляза тя. – Два тунела на магистрала Люлин са изпълнени некачествено и неправилно и сега текат. Над 80% от ремонтираните пътища по оперативната програма Регионално развитие са с дефекти, а над 35% от пътищата са в ужасно състояние. Наред с това строителният министър отново изложи тезата на БСП, че Бойко Борисов е започнал да строи наготово, след като предишното правителство е проектирало магистралните участъци и е направило повечето отчуждения. Като собствен успех Терзиева отчете, че за сто дни е успяла да започне строителството на 42 км магистрали – лот 2 на Струма от Дупница до Благоевград, отсечката от Шумен до Белокопитово на Хемус и ремонта на трите виадукта по Тракия и Хемус. Реално погледнато точно тези проекти
бяха подготвени от предишния кабинет
nbsp;
а заради разделянето на компетенциите между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и новото ведомство, което пое инвестиционното проектиране, началото на строителните дейности дори се забави значително.
На всички е ясно, че политиците не дават пари от личния си джоб, за да се строят магистрали. Това става с парите на данъкоплатците. Изграждането на една магистрала е дълъг процес, който започва при едно правителство, минава през друго и може трето да ги открие, философски заключи Десислава Терзиева. И е права. Дано само от очертаващото се преразпределение на порциите да не загубят най-вече осигуряващите парите.
