Какво са готови да жертват политиците в борбата срещу кризата? Един въвежда планове за строги икономии, друг търси помощ от чужди държави, а някои се отказват от собствените си заплати, за да ги дарят на бюджета. Ето 10 световни политици, които официално са се отрекли от доходите си.
Американският президент Барак Обама реши да връща 5% от трудовото си възнаграждение в държавната хазна. Така политикът изразява солидарността си с чиновниците, пострадали от съкращаването на заплатите. Неотдавна в САЩ влезе в сила програма за намаляване на разходите в бюджета, според която до края на финансовата година (30 септември) федералните разходи бяха орязани с 85 млрд. долара.
Проточилата се финансова криза в Гърция принуди президента на страната Каролос Папуляс да се откаже от заплатата си за неопределен срок. Инициативата на държавния глава бе подкрепена от лидерите на водещите партии. Така политиците изпълниха едно от изискванията на международните кредитори – Европейската комисия, ЕЦБ и МВФ – за предоставянето на поредния транш в размер на 130 млрд. евро. Наред с това гръцкият парламент трябваше да утвърди строга програма за икономии, за да изведе страната от кризата. Доходът, който гръцкият лидер получава годишно, е около 85 хил. евро, толкова са и загубите, които ще понесе.
Премиер-министърът на Италия Марио Монти, който заема и поста министър на икономиката, реши да се откаже от заплатата си заради растящия държавен дълг на страната – през 2011-а размерът му беше почти 2 трлн. евро. По този начин Монти подкрепи италианските граждани, след като в страната бяха приети непопулярни мерки като увеличаване на пенсионната възраст и орязване на разходите на бюджета. Заплатата на Монти е около 18 хил. евро месечно. Докато оглавява италианското правителство, той ще губи по 216 хил. евро годишно.
След американския президент, който се отказа от 5% от заплатата си, държавният секретар на САЩ Джон Кери също реши да дари част от трудовото си възнаграждение на благотворителна организация, подпомагаща служителите на държавния департамент. Кери печели 183 хил. долара годишно, от които ще похарчи около 17 хил. за благотворителност. Преди да бъде назначен на поста държавен секретар, той беше най-богатият американски сенатор със състояние между 184 и 288 млн. долара.
След разрушителното земетресение в Япония през 2011-а, което провокира аварията във Фукушима-1, бившият премиер-министър на страната Наото Кан заяви, че се отказва от заплатата си, докато не приключи ядрената криза в държавата. За възстановяването на страната от стихийното бедствие първоначално бяха планирани 19 трлн. йени (211 млрд. долара), по-късно бюджетът бе увеличен до 25 трлн. йени (277 млрд. долара). През 2011-а месечната заплата на Кан беше 40 хил. долара. Той напусна поста си през август същата година, лишавайки се от 160 хил. долара.
Американският министър на отбраната Чък Хейгъл също се съгласи да се откаже от част от заплатата. В рамките на програмата за съкращаване на разходите от федералния бюджет на САЩ той възнамерява да върне дохода си за две работни седмици. Заплатата на министъра на отбраната на САЩ е 265 хил. долара годишно, така че той ще даде 11 хил. долара за стабилизиране на бюджета.
За да съкрати разходите за издръжка на държавния глава и на изпълнителната власт на Еквадор, президентът Рафаел Кореа реши да не повишава трудовото си възнаграждение за две години, както и това на подчинените си – вицепрезидента и министрите от правителството. Когато дойде на власт през 2007-а, заплатата на Кореа беше 8 хил. долара месечно, но сега печели по-малко от 7 хиляди. Без двугодишната индексация на трудовото си възнаграждение президентът ще получи около 3.5 хил. долара по-малко.
Цялата заплата за 2013-а на губернатора на Тулска област, Владимир Груздев, ще отиде за благотворителност. Парите ще подпомогнат инвалидите и регионалния фонд за възраждане на културното наследство. Той получава 48.1 хил. рубли месечно. Губернаторът е един от основателите на компанията Седмият континент. През 2011-а той е спечелил 3.7 млрд. рубли, а съпругата му – 182.7 млн. рубли. Груздев ще похарчи над 570 хил. рубли (около 19 хил. долара) за благотворителност.
Президентът на Белорусия Александър Лукашенко не пожела да ореже заплатите на членовете на правителството заради икономическата криза с мотива, че всички ще се разбягат и няма да има с кого да се работи. Държавният глава измисли по-оригинален начин да икономисва. Той е известен любител на хокея и през 2011-а реши да се откаже от новите стикове, кънки и костюми, импортно производство в полза на белоруските стоки. Лукашенко призна още, че е принуден да се ограничава в храненето и употребява само продукти, произведени в родината му. Белоруският президент печели 2.5 хил. долара месечно. Това, от което се лишава, са италианските стикове и костюми за хокей.
Председателят на бюджетно-данъчната комисия в парламента на Приморския край Галуст Ахоян се отказа от депутатската си заплата с думите: Просто не искам. През януари 2013-а политикът написа заявление, че се отказва от трудовото си възнаграждение по лични причини. Тази стъпка му дава правото да не публикува данни за своите доходи, а в бъдеще и за разходите. През 2011-а Галуст Ахоян попадна сред стоте най-богати държавни служители на Русия. Но размерът на депутатската му заплата е неизвестен.
