Вчера информационният поток предложи новина: Четирима души освиркват Народното събрание. Направо не е истина. Представяте ли си как на площада пред парламента стърчат четирима протестиращи, които искат оставка на кабинета Орешарски. Катастрофа, капитулация! Човек би се обзаложил, че карето е в състав: Йоло Денев (с новата си книга в ръка), Николай Колев -Босия (с торба скапани домати), Едвин Сугарев (гладен, както обикновено)и Найо Тицин (в усмирителна риза).
Нещо с протеста се обърка. И не може да е другояче щом всичко друго е объркано. Дори съобщението за излязъл от релсите влак Пловдив – Варна беше посрещнато във форумите с: То цялата държава е извън релсите и кара на автопилот, та един влак ли! Отсега обаче да е ясно, че ако протестите се спихнат, остава голата реалност. Изливащата се на улицата гражданска енергия ще се приюти, разбира се, на топло под медийния покрив, но без масовката словото е всуе. Виж, ако Реформаторският блок познае, че през февруари ни чака нова Виденова зима, февруари може и да стане май.
Блокът, изглежда, също мисли в транспортни категории. Вместо излязъл от релсите влак той вижда държавата като кръстовище, на което няма нито регулировчик, нито светофар. А от устата на финансиста Любомир Христов това звучи: Вземи парите и бягай! Но като нови десни реформатори (за които левият Румен Петков твърди, че познавал половината да се увъртат около властта, откакто се е родил)блокарите предлагат чудодеен пакет от мерки, който можел да даде резултат до три месеца. На ръба сме, значи, търси се нов регулировчик.
Преглеждаш пакета и в него все хубави неща. А най-отгоре – изхвърлянето на мафията от държавата, тесла за политическия рекет и бързо достигане на средноевропейски стандарти. Пенливо и замайващо като младо червено вино с подложка от мръвка на скара. Пийваш, замезваш и чакаш поредният реформаторски пакет да проработи. И точно когато те хване, чуваш мрачен президентски глас: В момента в страната ни има комбинация от кризи – политическа, парламентарна, икономическа и социална. Най-важното в дебатите по вота на недоверие, според Росен Плевнелиев, били думите на Волен Сидеров: Отсъствах четири дни и държавата щеше да се срине без мен.
Лошо, лошо, но държава значи има, щом а-ха и да се срине. Ако няма държава, няма и нищо за сриване, нали така? При това Плевнелиев носи свой спасителен пакет. В него мерките са сведени до една – постигане на консенсус по дългосрочни приоритети. Как обаче да уцелим приоритетите, щом самият Плевнелиев не може да си преброи кризите – наред с горните четири се присети мимоходом за още две – демографска и бежанска. А ако пита първия протестиращ на улицата, ще попълни кризисното си тефтерче с поне още стотина.
Не е зле обаче кризисният президент да помисли за подкрепа на горепосочените четирима протестиращи. Щом си свалил доверието си към кабинета, излез сред тях, както направи Бойко Борисов. Вярно, само на два пъти за по няколко минутки и сред свои хора, но пак си отнесе човекът освиркванията. А Плевнелиев дори веднъж не сбърка пътя в посока контрапротеста, при все че е пред президентската му порта. Като фен на технопарковете да беше си създал поне един профил във Фейсбук, има си предимства. Хем те млатят само на думи, хем хакването може да бъде изтълкувано и като виртуална криза.
Помните ли признанието на Плевнелиев, че като хоби правел хороскопи с компютър Правец 16? Така установил прераждането си в ирландска пастирка през 1730 година. И разбрал, че от висш комсомолски кадър ще стане десен президент. При наличието на днешните компютри държавният глава ни дължи точен хороскоп за приоритетите. Или поне да каже иде ли Виденова зима през февруари. Та да се преражда кой, както свари, докато е време.
