Как се финансират медиите? Това е основната тема табу в българските онлайн издания през 2012 година. Изводът е резултат от изследователския проект на Института за модерна политика и германската фондация Фридрих Науман. Според специалистите липсва информация за финансирането на медиите както от държавата, така и от чуждестранни източници. Общественият интерес е силно увреден и от селективното отразяване на теми като власт, капитал, права на потребителите, заяви ръководителят на проекта д-р Иво Инджов.
В класацията на експертите (сред които и журналисти) влизат 18 теми табу. Второто място е за Предполагаемото тъмно минало на бившия премиер Бойко Борисов. Следва Фалшификация и манипулация на президентските и местните избори 2011. На последно място от неразрешените теми в интернет медиите у нас е как МВР продължава да получава дарения.
Твърде малко се знае за финансирането на изданията на Икономедиа, Медиапул, БНТ и други по-малки от фондация Америка за България. В началото на 2012-а стана ясно, че изданията на Иво Прокопиев – Дневник и Капитал, са финансирани с 3.3 млн. лв., информационно-аналитичният сайт Медиапул с 1.2 млн. лв., държавната телевизия БНТ с 500 000 лв., сайтът Редута с 90 000 лв. и списание Едно с общо 600 000 лева. Сметката показва, че за много кратък период от време Америка за България е раздала 5 млн. лв. само на няколко медии. Сумата е значително по-малка от средствата, които българската държава раздава като рекламодател на медиите за популяризирането на европейските оперативни програми, заяви Иво Инджов.
В доклада се отчита, че в периода юли 2009-а – март 2013-а, когато на власт е ГЕРБ и Бойко Борисов, политическият натиск върху медиите става много по-силен и целенасочен. Той се е реализирал по три направления. Първото е по линия на близките отношения на министър-председателя със собствениците и главните редактори на медии. Тази близост обяснява защо най-големите издания информираха обществото безкритично за дейността на правителството и най-вече за миналото на премиера. Вместо да информират – те се стремяха по всякакъв начин да разкрасяват образа му, казва Инджов.
Втората линия на държавния натиск са били телефонните обаждания на министри и депутати от ГЕРБ в редакциите на различни медии, за да повлияят на осведомяването им по определени теми и проблеми.
Третата линия за притискане произтича от факта, че заради икономическата криза държавата се превърна в най-големия рекламодател. Определени медии бяха щедро финансирани по линия на популяризирането на европейските оперативни програми. От Института за модерна политика предполагат, че това финансиране е довело до промяна в редакционната политика на изданията.
Анализаторите смятат още, че българската журналистика е загърбила призванието си да информира безкритично обществото и се е превърнала в поданическа.
