На официална церемония в Белия дом в сряда (9 октомври) американският президент Барак Обама номинира Джанет Йелън за наследник на Бен Бернанке като председател на Федералния резерв на САЩ (Фед ).
Белият дом се надява, че Сенатът на САЩ ще разгледа кандидатурата на Йелън и ще одобри възможно най-скоро нейната номинация. Но вероятно това няма да бъде единодушно, тъй като редица републиканци ще гласуват против нея, изтъквайки, че тя е твърде миролюбива за Фед. Спирането на работата на американското правителство може незначително да забави процеса, но се очаква Банковата комисия към Сената да проведе заседание преди Деня на благодарността (28 ноември), а кандидатурата на Йелън да бъде гласувана до края на годината. Въпреки това има малък шанс вотът да се отложи до януари 2014 година.
Джанет Йелън има слава на човек по-строг към големите банки, отколкото първият избор на президента Обама за председател на Фед – Лари Съмърс. Той се оттегли от надпреварата, след като няколко сенатори от Демократическата партия изразиха опасения, че ще бъде прекалено мек към Уолстрийт.
Номинацията на Йелън е тъмен облак за най-големите американски банки, които се надяваха да отдъхнат от новите строги правила, коментира Карън Шоу от консултантската фирма Federal Financial Analytics. И допълва: Йелън подкрепя голяма част от това, което е правил Фед досега.
Като основни приоритети на Йелън банковите експерти посочват паричната политика и връщането на американците обратно на работа. Не се очаква Йелън да отклони Фед от настоящия му курс и ще продължи да изисква от банките да увеличат нивото на капитала си и да намалят рисковия си бизнес.
Според финансовите експерти изборът на Йелън дава необходимата яснота за това каква ще бъде посоката на паричната политика на САЩ, особено в момент, когато неефективността на фискалната политика доведе до спиране на работата на федералното правителство.
Ако получи одобрението на Сената, 67-годишната Йелън ще е първата жена начело на Фед и ще заеме една от най-влиятелните политически позиции в света, изпреварвайки германския канцлер Ангела Меркел и генералния директор на МВФ Кристин Лагард.
Джанет е родена през 1946-а в работнически район на Бруклин в еврейско семейство. Бащата работи като семеен доктор в кабинет, обособен на първия етаж на семейната къща на булевард Ридж. Майката преподава в начално училище, но напуска, за да може да възпитава Джанет и брат й. Тя се занимава и със семейните финанси и успява да събуди в дъщеря си интерес към парите и икономиката. Двете четат внимателно икономическите вестници и борсови сводки. Отначало Йелън възнамерява да вземе диплома по математика от университета Браун в Род Айлънд. Но в края на краищата избира икономиката – тази наука й се струва точна колкото математиката, но по-малко абстрактна. Джанет става бакалавър с отличие, след което продължава да учи в Йейлския университет при Джеймс Тобин, известен кейнсианец и носител на Нобелова награда за анализ на състоянието на финансовите пазари.
След като се дипломира, Йелън започва да гради преподавателска кариера в Харвард. Впрочем сред студентите й е и бъдещият американски министър на финансите Лорънс Самърс. През 1977-а Джанет преминава от теорията към практиката и започва работа като икономист във Федералния резерв, където остава две години. Веднъж в кафенето се запознава с Джордж Акерлоф – тогава научен сътрудник, а по-късно професор и Нобелов лауреат за анализ на пазарите с несиметрична информация. Двамата се женят и отиват да работят в Лондонската школа по икономика. Две години по-късно се връщат в Сан Франциско, където преподават и публикуват много академични статии. Колегите на Йелън се шегуват, че съпрузите се допълват идеално – когато на Акерлоф му хрумват безумни идеи, педантичната Джанет го допълва с логична аргументация.
Вероятно Йелън щеше да си остане учен, ако през 1994 г. не бяха й позвънили то Белия дом с предложение да влезе в борда на гуверньорите на Федералния резерв. Тя го напуска през 1997-а, за да оглави съвета на икономическите консултанти на президента Бил Клинтън. През 1999-а се завръща към научните си търсения в Университета Бъркли, но през 2004 г. отново е повикана от централната банка, за да стане управител на поделението й в Сан Франциско. През октомври 2010-а е избрана за четиригодишен мандат за заместник-председател на Федералния резерв.
Когато говорят за Йелън, експертите и участниците на пазара са единодушни, че става дума за изключително мил и възпитан човек. Например известният британски икономист сър Парта Сарати Дасгупта, който през 1970-те й дава жилище под наем, признава: Ако бяхме съседи, с лекота бих обсъждал с нея личните си проблеми. Друг неин колега я нарича малката лейди с голямо IQ.
Джанет Йелън е един от най-проницателните икономически анализатори на Централната банка на САЩ и ярък защитник на тезата, че Федералният резерв трябва да балансира ниската инфлация с ниска безработица. Тя се стреми да наложи по-голяма прозрачност в работата на институцията.
Йелън невинаги е давала правилни прогнози, но в повечето случаи предвижданията й са се сбъдвали. За разлика от мнозина още през 2005-а, докато оглавява поделението на Федералния резерв в Сан Франциско, тя се тревожи от растящите рискове за финансовата система и дори предвижда неприятностите от растящия балон на пазара на недвижимите имоти. През 2005-2006 г. говори за прекалено ниското ниво на спестяванията, необяснимо ниските лихви по дългосрочните облигационни заеми и прекалено бързо растящите цени на недвижимите имоти.
Със задна дата става ясно, че Йелън е определила правилно почти всички причини за кризата. Въпреки това тя нито веднъж не е призовавала към рязка промяна на монетарната политика. Междувременно регулаторите се опитват да напишат нови правила, но се изпокарват в процеса на подготовката им, и когато през декември 2006-а те най-накрая са готови, се оказва, че са закъснели. Можехме да ги вземем, да ги скъсаме и да ги хвърлим в кошчето за боклук, цитира The Wall Street Journal думите на Йелън, когато през 2010-а свидетелства пред комисията на Конгреса за разследване на кризата.
Когато кризата все пак се разразява, реакцията на Йелън е типична за целия й стаж във Федералния резерв – тя твърди, че Централната банка може и трябва да се опита да стабилизира реалния сектор на икономиката, като отдели специално внимание на безработицата и инфлацията. А когато тези два ориентира влязат в конфликт помежду си и се налага труден компромис, позицията на Йелън е следната: Според мен ще е много по-мъдро и по-човешко, ако от време на време позволяваме на инфлацията да расте, макар и повече от планираните показатели. По време на кризата тази позиция я караше да работи за по-агресивно намаляване на лихвите и по-голямо стимулиране. Напоследък за нея понятието оптимален контрол върху икономиката предполага инфлация около 2%, която да накара безработицата да се снижава по-бързо.
Според Йелън изискванията към капитала на банките в тежки времена трябва да са по-строги, за да имат по-голяма сигурност. По думите й все още липсват правила, които автоматично да влизат в сила, когато започнат неприятности на пазара. Очакванията са, че след като е работила в управлението на Федералния резерв в период на финансова криза, ще продължи сегашния курс на парична политика
