Мине се, не мине време и скелетът на Държавна сигурност отново изскача от гардероба. Вероятно за да не предизвикват допълнително недоволство след решението на КС за Делян Пеевски, депутатите не включиха в седмичната си програма параграф 12 от Закона за досиетата. Спорният текст, който беше приет на първо четене във вътрешната комисия, отменя проверката за агентурно минало на шефове на отдели и сектори в разузнаването след 1991 година.
Очаквано поправката прокара поредната демаркационна линия между управляващите и десницата, и президента. Плевнелиев се зарече да наложи вето, а Бойко Борисов съзря поредния повод да потърси единение с Реформаторския блок. ГЕРБ премахнаха параграфа едва два месеца преди да паднат от власт, а комисията по досиетата оповести първите разсекретени имена през март тази година.
Параграф 12 се оказва и пречка пред свикването на Консултативния съвет по национална сигурност, поводът за който е бежанската криза. Работата е там, че държавният глава постави като условие за КСНС готовността на политическите сили за дебат по реформите в службите, като подчерта, че законодателството в тази област трябва да се работи в пакет вместо на парче. На практика това означава, че обсъждането на бежанската криза в съвета зависи от сближаването на позициите на Плевнелиев и управляващите по темите за досиетата и за промените в сектора за сигурност. Това звучи абсурдно, а и трудно може да се очаква двете страни да намерят бързо общ език.
Извън институционалното противопоставяне вкарването в оборот на плашилото ДС вероятно ще коства на обществото разходването на ценна гражданска енергия, а на властта – допълнителни критики.
Бившият депутат от Синята коалиция и експерт по национална сигурност Йордан Бакалов смята, че отговорност за сегашната ситуация не може да се търси само в БСП, ДПС и Атака. Той е убеден, че бившите управляващи са закъснели с отменянето на защитата върху висшите разузнавачи. Предлагал съм тя да отпадне поне 3-4 пъти, но ГЕРБ се съгласиха чак накрая. Ако параграфът беше премахнат, да кажем през 2011 г., сега въпросът изобщо нямаше да стои на дневен ред, смята той. Въпреки че един от мотивите за внасянето на поправката – застрашаването на сигурността на българи зад граница – БСП продължава да назначава хора с агентурно минало в чужбина, допълва той. Категоричен е, че сред оповестените не е имало такива, чиято сигурност да е била поставена под риск.
На обратното мнение е Младен Червеняков, един от вносителите на параграф 12. Разбира се, че е имало хора, които са били застрашени. Не мога да ви дам повече информация, защото ще издам държавна тайна, лаконичен бе той.
Независимо дали маранята от миналото, която отравя атмосферата на настоящето, е реална химера или удобно оправдание, предстои за пореден път тя да бъде вкарана в политическа употреба. И не е никаква изненада, че във времена на псевдокатарзиси освобождаването от сянката на ДС още един път ще се окаже мисия невъзможна.
