Проф. Тодор Танев е роден през 1957 г. в София. Завършил е социология в СУ Св. Климент Охридски. Един от създателите и дългогодишен ръководител на катедра Политология в Алма Матер, понастоящем шеф на катедра Публична администрация. Доктор по политология. От началото на юли е член на Гражданския съвет, създаден от Реформаторския блок за обществен контрол върху партийната политика.
Проф. Танев, доволен ли сте от работата на Гражданския съвет?
– Да. Гражданският съвет работи не само като контролна група към съществуващ орган (Реформаторския блок – б.а.), но и като творчески състав. Съветът създаде система от икономически мерки и за първи път бях свидетел, че гражданите сами я написаха. Не само одобриха, но и изработиха програмата, която Реформаторският блок представи преди седмица. И това беше много труден процес. Първо група икономисти подготвиха заготовките, после самите мерки се разгледаха от останалите членове на Гражданския съвет. Освен това всеки от нас допълнително се срещна със свой контингент от колеги, приятели и познати, за да ги разпита как им се струват предложенията. Така че икономическата програма събра на едно място умовете на много хора.
Тогава чувствате ли се политически ангажиран?
– Никак. Аз не искам да бъда политически ангажиран. Преподавам политология, а това означава, че не трябва да бъда в политиката. Държа на положението си на университетски професор. И колегите ми в Гражданския съвет разсъждават по същия начин. Ние сме по-ценни отвън, така помагаме на партиите да бъдат по-адекватни за политиката на ХХI век, а не да секат и от двете страни клона, на който седят. Във всички публични политики виждаме само тяснопартийните интереси. В крайна сметка това като модел катастрофира не само у нас, но и в целия свят. То няма бъдеще и първите, които пострадаха, са тъкмо партиите. А аз искам да видя едни по-модерни формации.
Реформаторският блок с неговия Граждански съвет от тези съвременни организации ли е?
– Така сме го измислили. Със сигурност има и много други формули, но след като всеки един от нас е мислил по въпроса с години, явно спонтанно всички сме стигнали до едно и също убеждение – че не трябва да има една, а много партии, по възможност без лидери и в никакъв случай да не са поставени вляво, дясно или център. За да бъдат модерни, не бива да носят такива идеологически крайности в себе си. Не бива да са фокусирани във властта, а в това, което следва след нея – доброто управление. Да слушат гражданите, защото те могат да им поднесат повече формули, отколкото отделните им партийни централи.
Как обаче ще се реализира тази нова формула, когато седемте партии в блока на практика реанимират доста стари лица в политиката?
– Безспорно е, че има лидери и познати лица, но също така е безспорно, че има и нови. В Германия след войната Конрад Аденауер прави всичко възможно страната да излезе от най-голямото разрушение и да стане първа сила в Европа. И го прави със старите кадри от времето на Хитлер. А все пак тук говорим за демократи, пък били те и познати или допускали грешки. Смятате ли, че с хора, които никога не са били в политиката, можем да направим нещо ново и качествено? Та те веднага ще се превърнат в най-лесните жертви на олигархията. На нас наистина ни трябват хора, които са били на бойното поле.
Каква е гаранцията, че хора и фирми, близки до т. нар. реформатори, няма да се облагодетелстват, ако последните влязат във властта?
– Не мисля, че бизнесмени, които представляват потенциални мафиоти и основната им цел е да сраснат бизнеса си с политиката, щяха да напишат шестте страници от икономическата програма, защото с тях на практика се самоубиват. Но все пак хора сме, грешим и съвсем не сме идеални. Вероятно ще има и лоши примери, но за мен е по-важно какъв ще бъде техният дял. Не е едно и също дали ще прихванем примера на всички партии, които се мафиотизираха през последните години, или ще говорим за само отделни случаи. Ако Реформаторският блок се превърне в ОФ (Отечествен фронт – б.а.), след това България просто няма да съществува. И ако случайно някой от тези, които са се ангажирали, сгреши, другите трябва да го изхвърлят, за да не се натрупват грешки и да не се оформи нов вид мафия. Аз лично с удоволствие ще ги разоблича, ако те са новото ОФ.
Подкрепяте ли тогава идеята Реформаторският блок да прерасне в траен политически съюз?
– Лидерът на Синьо единство Надежда Нейнски отдавна говори, че блокът трябва да се структурира, за да работи по-добре. В същото време председателят на Движение България на гражданите Меглена Кунева държи на по-широк съюз на базата на ценности, в който всяка партия запазва своята автономност. От ДСБ пък търсят компромис между двете представи. Аз лично съм за по-аморфна структура, защото противникът ни също е аморфен – няма център и конкретна структура. Знаем за тази групировка, чували сме за онзи кръг, а също така и за третата партия, която имала не знам какво… Има много кръгове, но никъде нямат център, началник и Централен комитет. Ако блокът изгради ясна структура, в настоящата ченгесарница веднага ще намерят начин да купят или да отрежат главата на този, който е шеф.
Липсата на конкретен водач и явните разминавания между формациите в блока обаче не са ли предпоставка за бъдещ вътрешен разпад?
– Разбира се, че е възможно и това да се случи. Най-критичният период за всяка нова формация е моментът, в който се подреждат партийните кандидатдепутатски листи. Ще видим дали Реформаторският блок ще мине този тест. Но няма да ви лъжа – нареждането на листи е партийна работа. Гражданският съвет би могъл да консултира номинациите, но има по-важна функция – да балансира пропорционалните листи с представителство на всички реформатори. И не толкова за това кой на коя партия е кандидат, а кой в каква област е специалист. Ще участваме в този процес и ми се струва, че освен гражданите в него трябва да включим и бизнеса. Малкият и средният бизнес също трябва да редят листи. За да няма враг в лицето на държавата.
От ДСБ вече обявиха, че блокът се готви за евроизборите. Обсъждат ли се конкретни кандидатури за евродепутати?
– Твърде рано е. Реформаторският блок все още не се е афиширал достатъчно ясно пред европейските сили. Председателят на ДСБ Радан Кънев за пръв път пътува до Брюксел в това си качество едва преди седмица. И до момента този въпрос не е обсъждан на нито един Граждански съвет. Европейските избори са сравнително далеч и първо искаме да изработим основните си политики, върху които да стъпим със съгласие. Когато знаем какво правим, ще имаме самочувствието да излезем на световната сцена. Въпросът е на дневен ред, но не сме притиснати от никакви конкретни срокове или интереси, за да бързаме.
Реформаторите говорят за извънредни избори, но много хора се питат защо, след като искат оставката на правителството, не са достатъчно активни, за да я получат?
– Нещата трябва да са балансирани, не е хубаво да се изпада в крайности. Да искаш свалянето на правителството е оправдано от гледна точка на това, че то прави твърде съмнителни назначения и само козметични реформи. Но трябва да си зададем въпроса дали незабавната оставка на този кабинет означава незабавно разтурване и на парламента? И дали имаме подготвени управленци, които да поемат нещата в свои ръце след това?
Имаме ли според вас?
– В момента тлее едно бързо съзряване на нови политици, съставят се основните политики. И ми се струва, че до месец-два процесът ще е окончателно приключил. В България има достатъчно експерти, които обаче нямат политически опит. Трябва им политическа закваска. Точно това ферментира в момента. Затова очаквам съвсем скоро да започне и мръсната война срещу нас. На управляващите изобщо не им харесва това, което правим и не е случайно медийното затъмнение около нас. Има контрол върху българските медии и не само симптоматичните уволнения говорят за това.
Значи нямате интерес изборите да са веднага…
– Лично аз съм за умерено бързане.
Как ще се справи Реформаторският блок в евентуален следващ парламент, в който попаднат ДПС, БСП и ГЕРБ? Ще съумее ли да остане независим?
– Не може да бъде независим, защото реформата, която искаме да направим, е оздравителна за един болен организъм, тоест ние сме скачени с болестта. В този ред на мисли няма как да се мине без коалиране. Вероятно ще бъде много сложен и разнообразен танцът с останалите политически сили, но ще е възможен само ако са настроени антимафиотски. Ако видим в бъдеще наченки за реформиране и у ГЕРБ, е възможно да сближим позициите си по конкретни въпроси. Стига да е свързано с ценностите, които ни обединяват. Компромис в името на целта можем да направим, но компромис с целта си – не.
Не се ли опасявате, че могат да се опитат да ви купят по един или друг начин? Или да ви направят зависими…
– Не е възможно мафиотите да купят тези, които са антимафиоти по душа. В Гражданския съвет, а и в хората от първия ешелон на Реформаторския блок не виждам хора, които да са поставили на преден план собственото си облагодетелстване. Това не са хора, които имат миза и могат да бъдат купени. Пък и защо да бъде купуван Реформаторският блок? Очевидно е, че той няма да помага на тези, които управляват в момента. Пак казвам, това е политическо мислене в стил ХХI век, нехарактерно за партиите до момента.
Кой тогава е най-силният ви коз?
– Демокрацията на ХХI век. Ако ме питате как изглежда, ще ви кажа. Край на голямата политика. Вместо в нейния фокус да са властта и тясната партийност, ние слагаме там доброто управление. И този нов модел най-добре беше демонстриран от Тони Блеър. Навремето той не водеше състезателна лява политика със своята Лейбъристка партия, а започна да прокарва където трябва десни, където трябва леви политики. И така по време на мандата си, вместо да изгуби и собствените си избиратели, което се случва в момента с партиите на власт у нас, Тони Блеър поддържаше плаващи мнозинства. И когато стигна края на мандата си, всички – и леви, и десни, му казаха Тони, остани!. Това е политически модел, който оздравява партийността, но българските политици просто не могат да го проумеят.
