Илхам Алиев спечели очаквано и убедително президентските избори в Азербайджан. По принцип победата в проценти едва ли е най-важното, но няма как да не се отбележи, че е с близо 90 на сто. След обявяването на резултатите Алиев спази собствените си традиции и първо благодари на азербайджанците за оказаното му доверие. Това ще е трети президентски мандат за 51-годишния политик. Той управлява богатата на енергийни ресурси бивша съветска република от 2003-а, когато получи скромните 76% от гласовете и 89 на сто през 2008-а.
Преди време Европейската комисия заяви, че се оказва натиск над опозиционните активисти, гражданските сдружения и независимите медии в Азербайджан. Като примери бяха споменати сплашване, арести и съдебни присъди, които не отговарят на международните стандарти. Въпреки съмненията обаче 310-те чуждестранни наблюдатели на сегашния вот не докладваха за сериозни нарушения.
След като ръководството в Баку си остава същото, това със сигурност означава и липса на промени в политиката на страната. Външните отношения на Азербайджан ще са все така многопосочни. В навечерието на изборите местни депутати споменаха, кой с надежда, кой с тревога, че Илхам Алиев може да плати за подкрепата от Москва с обещание за влизане в Евразийския съюз. Но бързо се разбра, че не е така. Владимир Путин вероятно трезво е преценил, че няма смисъл да си разваля отношенията с Алиев, който е доста удобен партньор за Москва. Анализатори практически са единодушни, че има само един вариант Азербайджан да се обърне с лице към Русия – Кремъл коренно да промени позицията си за Карабах.
В руско-азербайджанските връзки в петролно-газовата сфера се открояват два ключови момента. За разлика от повечето постсъветски страни, Азербайджан не е вносител, а продавач на горива. Наистина, добивът на петрол спада след върховия обем, достигнат през 2010-а, и тенденцията според специалистите е необратима. Но на преден план излизат газовите проекти. Стратегическата цел на Азербайджан е да организира износ на синьо гориво по т. нар. Южен коридор през Турция към Европа. Това е същият пазар, към който се е насочил и Газпром. За развитието на този отрасъл Баку има нужда от инвестиции, технологии и транзитни тръбопроводи, стремейки се в същото време да запази изцяло контрола върху своите ресурси. Така че и занапред ще му се наложи постоянно да маневрира между Запада и руснаците.
В очите на Кремъл постсъветските държави са общо взето ясно разделени на приятели и неприятели. Единствено с Азербайджан и може би с Узбекистан Русия е изградила отношения, наричани обикновено добросъседски – без прегръдки, но и без явни проблеми и претенции. Някои намират това равнище на партньорство за незадоволително, други за образцово. Но статуквото се запазва и причината е, че докато например Украйна непрекъснато прави цивилизационен и геополитически избор, Азербайджан не участва в руските интеграционни проекти, но и не се сближава особено със Запада. Той е възприеман като различна страна и друга цивилизация, с която е неизгодно да враждуваш и е безполезно да я притискаш. В Кремъл очевидно са наясно, че Азербайджан си има свой живот и той трябва да се уважава.
nbsp;
