Няма по-голям подарък за един новоизбран министър от това да разбере, че подчинените му структури разполагат с тлъсти банкови сметки. Така не само че няма да му се наложи да попълва финансови дупки, но и ще може с летящ старт да започне разпределянето на наличните пари. И макар кризата да шества у нас вече четвърта година, подобна ситуация съвсем не е невероятна. Поне що се отнася до министъра на околната среда и водите Искра Михайлова. Именно на нея се падна радостта да разбере, че подопечното й Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) държи на депозит цели 88 млн. лева.
Само няколко месеца бяха необходими на назначената от ДПС екоминистърка, за да възстанови старите практики от времето на тройната коалиция и да намери най-правилното предназначение на запазените милиони. Като председател на управителния съвет на ПУДООС Михайлова е решила да поднови финансирането на скандалните проекти за ВиК мрежите в малки и отдалечени селца, които бяха спрени през 2009-а заради изключително раздутите цени и множество други нередности. Става дума за 287 проекта (61 от които със сключени договори) на обща стойност близо 159 млн. лева. Около тях се вдигна сериозна шумотевица след идването на ГЕРБ на власт и разкритията за злоупотреби в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. Тогава стана ясно, че за редица проекти, концентрирани в общините Асеновград, Дулово, Джебел, Черноочене, Ардино, Старосел, Кирково, Струмяни и Руен, е имало неоправдано завишаване на отпуснатите средства, а изпълнителите са избирани в нарушение на закона. Разбра се също, че някои обекти са получили финансиране по различни линии – веднъж от ПУДООС, след това от държавния бюджет или пък от други източници. Тези разкрития уж бяха дадени на прокуратурата (виж карето), но резултат така и не видяхме.
Не всички от споменатите 287 проекта ще могат да разчитат на нова помощ. Пред в. БАНКЕРЪ изпълнителният директор на екопредприятието Галина Симеонова обясни, че пари ще се дават само за довършването на водоснабдителни обекти с над 50% изграденост. При това, за да ги получат, местните власти ще трябва да изготвят нови заявления и работни предложения съгласно действащите законови изисквания, както и да проведат нови обществени поръчки.
Все още няма яснота кои точно ще подадат документи, но несъмнено ще преобладават тези от Кърджалийска област, които бяха най-силно засегнати от спирането на кранчето през 2009-а. Нищо чудно отново да стане актуално водоснабдяването в село Жинзифово, в което по данни на Гражданска регистрация и административно обслужване (ГРАО) живеят едва около 500 души. За втория етап от изграждането на ВиК мрежата в населеното място бяха предвидени 898 хил. лева. Справка в Агенцията за обществени поръчки показва, че на 17 юни 2009-а местната управа в Кърджали е открила процедура за избирането на изпълнител от вида договаряне с покана, като уведомление е изпратено единствено до регистрираното в същия град Гарант-Инвест АД. Според електронния регистър Дакси мажоритарен собственик на това дружество с 61% е Николай Николов, който е и член на борда на директорите. Въпросният Николов обаче съвсем не е случаен човек. Негов партньор във фирмата ГУСВ – Устра – Ардастрой е добилият известност Александър Елинов-Садък, който заедно с Ерол Касим взе от държавата 77 млн. лв. за Водното огледало на Кърджали. А като добавим, че изпълнител на първия етап от водоснабдяването на Жинзифово (на стойност 1.8 млн. лв.) бе фирмата на Касим Саварона, нещата съвсем се подреждат. Впрочем самата Саварона бе лишена от договорените 414 хил. лв. за допълнителното водоснабдяване на Джебел, но сега и този проект може да възкръсне.
Една дузина обекти в община Асеновград също чакат новите милиони от ПУДООС. Общата им стойност е близо 8.8 млн. лв., по-голямата част от които (6.2 млн. лв.) са предвидени за изработването на проект за укрепване на двата бряга на река Асеница в чертите на града. Останалите са за изграждане на канализация в села като Златовръх, Мулдава, Козаново и други.
Не може да отминем и двата договора за реконструкция и подмяна на ВиК мрежата на хисарското село Старосел за близо 4.2 млн. лева. За изпълнител и на двете поръчки бе избрано Иса 2000 ЕООД, което се прочу с това, че собственикът му Юлиян Инджов е участвал в изграждането на Догановите сараи в Бояна. Контрактите с фирмата бяха подписани на 20 февруари и 2 юли 2009-а, но заради спряното финансиране не бяха завършени. Сега ще е интересно да видим дали работата отново ще бъде възложена на Иса 2000, където, между другото, директор е бил назначеният преди седмица за заместник-министър на регионалното развитие Мирослав Мазнев.
Никак не е за пропускане и изграждането на битовата и дъждовната канализация на с. Паничери в община Хисар, които се оказаха сред най-скъпите градежи във ВиК сектора. За двата колектора и канализационната мрежа в селото бяха предвидени около 18.3 млн. лв., или по 19 хил. лв. на човек от населението. Изпълнител на обекта пък бе Кондор 4 ЕООД, чийто собственик Данчо Кънев -бивш шеф на Областната инспекция по труда в Плевен, водеше листата на НДСВ в Ловеч за парламентарните избори през 2009-а. Решението за прекратяване на финансирането едва ли е притеснило много Кънев, тъй като междувременно той е спечелил още редица водни проекти по оперативната програма Околна среда, чиято обща стойност е над 120 млн. лева. А и сега нищо няма да му пречи отново да се насочи към тръбите в Паничери.
Друго по-голямо начинание, което остана без пари и по-точно без 2.2 млн. лв. от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, е изграждането на канализационна и водопроводна мрежа на с. Гьоврен. Подобна е ситуацията и в община Руен, където за строителството на ВиК мрежа в селата Мрежичко, Припек и Подгорец, Рупча и Добромир бяха приготвени близо 4 млн. лева. Други 1.7 млн. лв. трябваше да отидат за реконструкция на водопроводите в селата Веселец, Сушево и Прелез, община Завет. Със съживяването на всички тези проекти неминуемо ще се подновят и апетитите на строителните фирми да изкарат някой хубав лев отгоре от прокарването на тръби в полуобезлюдени селища.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Нарушенията
От началото на 2005-а до 30 септември 2009-а решенията на управителния съвет на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда са вземани при липса на каквито и да е вътрешни правила и процедури за организация. Имало е недобри практики при планирането, управлението и контрола на публичните средства, което пък е довело до финансиране на проекти извън ангажиментите на България по договора и за присъединяване към Евросъюза и действащите национални стратегии и програми в областта на опазването на околната среда.
Това са само част от констатациите в доклада на Сметната палата за финансовите операции на ПУДООС. Според проверяващите в резултат на всички нарушения поетите ангажименти по сключени договори са превишили многократно свободните пари на предприятието. Контрактите, за които няма осигурени средства, нарастват от 5.29 млн. през 2007-а до 95.95 млн. лв. през 2009-а. Или над 18 пъти.
В доклада на Сметната палата се посочва също така, че през одитирания период ръководството на ПУДООС е провеждало заседанията си в нарушение на определената в правилника периодичност – най-малко веднъж на три месеца. За пет години са проведени само 13 съвещания. Освен това ръководството е вземало голяма част от решенията си не на редовните срещи, а в т.нар. оперативен порядък – неприсъствено, без да се провеждат заседание, обсъждане и гласуване.
