Изградената през последните петнайсет години търговска империя на енергийния бос Богомил Манчев е подложена през последния месец на сериозни атаки от всички страни. От дясната опозиция продължават да бълват документи за договорите с консултанта на проекта Белене – Уорли Парсънс и неговия подизпълнител Риск инженеринг, докато управляващата лява партия сякаш е забравила доскорошния си фаворит и го е оставила в ръцете на прокуратурата и следствието. В центъра пък си траят.
Атаката срещу мен е политическа дъвка. Целта е да се съсипе Риск инженеринг, която е сред петте най-добри консултанти в световната енергетика. Коя друга наша фирма работи в още осем страни? Явно се търси начин да бъде изместена от бизнеса, за да се намести някой друг. В момента държавата рекетира тази фирма – не ти плащат, налага се да гониш експерти-консултанти, които си изграждал дълги години. Много е опасно това, заяви в едно от телевизионните си интервюта Манчев.
Наистина, на пръв поглед ситуацията изглежда точно така. При съвместната спецакция на прокуратурата, ДАНС и МВР на 20 септември бяха обискирани редица офиси на фирми, всичките свързани с проекта на втората атомна централа у нас. А и цялата шумотевица и медийно внимание се концентрираха единствено върху парите, плащани за консултациите по строителството й. Да се съсипе обаче компания от калибъра на Риск инженеринг (равна по думите на нейния собственик с конкурентите си в ядрения бранш като Уестингхауз, Тошиба и др.) едва ли е чак толкова лесно. Самият Богомил Манчев изтъкна преди време пред в.БАНКЕРЪ, че за него работят над 200 човека инженери, които покриват всички направления при строителството на една АЕЦ – подготовка на документация, анализи, отделните части в подобни градежи… Както и че именно поради това Риск инженеринг е наета за изпълнението на проекти във Виетнам, Турция, Саудитска Арабия, Япония… Следвайки тази логика, ако тя наистина работи професионално, би трябвало да оцелее и след спирането на плащанията по Белене, което вече е факт. В началото на тази седмица, година и половина след решенията на Министерския съвет и на Народното събрание от 29 март 2012-а за прекратяване на строежа, от Националната електрическа компания (НЕК) съобщиха, черазвалят по право договора си с консултанта Уорли Парсънс Нюклиър Сървисис. Другата причина е обективната невъзможност за изпълнение на задълженията по сключения контракт.
От държавната фирма изтъкнаха също така, че след встъпването си в длъжност новото й ръководство е върнало на изпълнителя (архитект-инженера) всички получени фактури, издадени от самия него. Те са четири, на обща стойност 5 349 363 евро и се равнявали на минималните работни заплати на близо 34 500 българи. Но далеч по-интересен ракурс даде лидерът на Единна народна партия Мария Капон. В сряда (9 октомври) тя подробно обясни как според нея е действала схемата:
НЕК приема фактурите от Уорли Парсънс и ги осчетоводява, за което плаща съответно ДДС. Уорли Парсънс продава вземането си, което е нормална търговска процедура. Всеки може да продаде вземането. Тя го продава на фирма Х, която обаче трябва да вземе нещо, т.е. трябва да има какво тя да плаща, за да може да си приспадне това вземане. Какво може да вземеш от НЕК, освен електрически ток? Фирмата Х реално получава ток от НЕК и правят най-вероятно протокол за приспадане, дори може би споразумение с НЕК. Пак повтарям, това е законна и нормална търговска процедура, заяви Капон. По думите й НЕК казва нещо много важно в съобщението си – освен че приключва договора си с Уорли Парсънс, тя връща и четири фактури, за да няма такова приспадане и след това трето лице да може да изкупи вземането. Можеш да продадеш на всеки един вземането си, но въпросът е дали има връзка между Уорли Парсънс и фирма Х? Държавата трябва да каже дали има връзка. Надявам се и г-н Богомил Манчев да има съвестта да каже как е изработена процедурата, подчерта председателят на извънпарламентарната Единна народна партия.
На практика Капон разшири полето на атаката срещу Богомил Манчев, замесвайки и търговията с ток и призова прокуратурата да изясни казуса. А е публична тайна, че шефът на Риск инженеринг е фактор на този пазар. Заедно с бившия директор на врачанското Химко Николай Вузев Манчев е собственик на Енергийна финансова група – един от най-големите енергийни търговци през последните години. Фирмата неизменно е сред печелившите в търговете, обявявани от енергийния системен оператор за т.нар. търговски права за пренос към съседни държави. Лидерската й позиция се дължеше на това, че тя бе редовен купувач на евтиния ток, произведен от АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица изток 2.
Манчев заедно с Николай Вузев фигурира до 2009-а като акционер и в друг голям търговец на електроенергия – ЕФТ България. В момента въпросното дружество се управлява от Зоран Ивкович, Йован Крстич и Младен Стийович и е собственост на ЕФТ Холдингс – Дания, зад което пък стои кипърската офшорка ЕФТ Инвестмънт лимитид. Името на ЕФТ България се свързва с най-сериозния скандал покрай износа на ток. През 2010-а прокуратурата започна разследване срещу нея заради сключен неизгоден за държавата договор, по който в периода 2004-2007-а е изнесла в чужбина 8.8 млрд. киловатчаса за 316 млн. евро. Обвинението подозираше и трима министри на енергетиката – Милко Ковачев, Мирослав Севлиевски и Румен Овчаров, но после разследването сякаш потъна в черна дупка и все още не е стигнало до съда.
Проверка в информационната система Дакси показва, че Богомил Манчев е в управата на още редица фирми, които имат за предмет на дейност производство и търговия с електрическа и топлинна енергия (виж отделния текст).
За какъв бизнес става дума, подсказват данните на Електроенергийния системен оператор, според който износът на ток от България за съседните страни се е увеличил около 16 пъти в края на септември спрямо началото на юни. Причините за значителния ръст са нарасналото потребление на енергия при съседите, както и намаляването на таксата за износ на българската електроенергия, станало с предложените от кабинета Орешарски промени в Закона за енергетиката. В резултат на по-високия експорт се натоварват с работа нашите централи, увеличават се приходите в отделните енергийни дружества и в държавния бюджет, но добре печелят и посредниците, които изнасят тока зад граница. В този смисъл е повече от ясно, че ако Богомил Манчев загуби позициите си след започналата кампания срещу него, от това ще спечелят другите два големи кръга в бизнеса с електроенергия. Единият се формира около Енерджи МТ на Румяна Георгиева. Според публикации в медиите фирмата е част от обръча Фронтиер, свързван с Красимир Георгиев и неговия състудент от Московския институт по енергетика Румен Овчаров. Официално и Овчаров, и Георгиева отричат да има подобна връзка. Иначе Енерджи МТ играе на енергийния пазар и с едно дъщерно дружество – Си енерджи груп, управлявано от Румяна Георгиева. На 24 октомври 2011-а то получава от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране десетгодишен лиценз за продажбата на ток, а малко по-късно участва на търг, организиран от АЕЦ Козлодуй, и печели 50 мегавата.
Индиректно с Румен Овчаров се свързват и още две фирми, търгуващи с ток – тези на съпругата на червения депутат Георги Кадиев – Соня. Бизнес дамата е управител и собственик на Енерджи Съплай ЕООД , която от 2007-а има издаден лиценз за въпросната дейност. През юли 2012-а Кадиева взе лиценз от ДКЕВР за още едно дружество – Eнерджи Съплай Грийн. Впрочем самият Кадиев се вписва в определението на Манчев, дадено за човека, който иска бизнеса му – висок 1.90 м и ни рак, ни риба в БСП.
Третият голям кръг комисионери разцъфтя по време на управлението на ГЕРБ. В него влизат АВВ Електрифициране на Бистра Стилиянова Акова, както и Енерджи Маркет, където прокурист е Илко Стилиянов Аков. В бранша се говори, че двете компании са свързани с бизнесмена Борислав Лоринков, който държи редица фирми с различен предмет на дейност.
