Какво свързва един фалирал производител на трактори с търговец на селскостопански машини и с две винарни. Колкото и да е странно, не общи акционери и контрагенти, а чиновническа грешка. Такава, която се пренася от цяла плеяда чиновници от година на година, от отчет в отчет.
Интернет страницата на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол продължава да смайва читателя с все нови и нови тайни. А списъците за раздържавяване го правят неволен откривател. От тях като спам изскачат още и още имена на фирми, дялове от които уж се подготвят за предлагане на инвеститорите. Сред тях има достатъчно познати имена, от които заинтересованият купувач би могъл да си направи твърде атрактивен портфейл. Може, ако те отдавна не бяха продадени, а собствениците не си докарваха добри печалби, показва проучването на в. БАНКЕРЪ. В противен случай кой не би се впуснал в сделка за пакет от 15-20% от някоя компания, която работи добре, печели, а и раздава дивиденти, например.
В България като страна с традиции в земеделието не може да не направят впечатление подготвяните за приватизация предприятия за производство и търговия със селскостопански продукти и машини.
Така откриваме името на
Агромашинаимпекс АД
nbsp;
търговско дружество с близо 40-годишен опит в търговията със селскостопанска техника, машини, резервни части и инвентар. Тя наследява държавната компания Агромашина (след приватизация през 2002-а).
Дружеството е създадено през 1965 г. и за продължителен период е единственото предприятие за търговия с български и вносни селскостопански машини в страната. Същевременно то е основен износител на българска селскостопанска техника и поддържа активни контакти с фирми от Европа, Азия и особено Близкия изток и Африка.
От 2002 г. фирмата е частна и в новите пазарни условия продължава да развива и разширява традиционната си дейност. В регистрите на Агенцията за приватизация обаче този факт не е отразен много коректно. Оказва се, че държавата все още има дял от 15.056% от капитала, чрез Министерството на икономиката. Че даже за тях може да се плати и с компенсаторки.
С десетте си търговски бази, действащи в основните селскостопански райони на страната, Агромашинаимпекс разполага с най-голямата търговска верига за селскостопански стоки у нас. Стратегията на фирмата предвижда създаването на серия от агропаркове за комплексно и професионално обслужване на този бизнес с всички основни стоки и услуги. Първият такъв работи от края на 2002 г. в Силистра.
Ако четат списъка на АП, кандидат-инвеститорите ще решат, че могат да си купят и акции на
карловското Агротехника АД
Според данните в него 20.832% от дружеството са държавни. Проучването на в. БАНКЕРЪ обаче показва, че компанията вече е 100% частно дружество за производство на земеделска техника. То е единственият производител на трактори в България.
По-неприятното обаче е, че от май 2011 г. дружеството е в несъстоятелност. То се управлява от синдик, който събира вземанията и осребрява имуществото на предприятието. Този факт не е добра реклама, за което и да е дружество и едва ли може да се очаква, че ще привлече инвеститор.
А иначе карловската Агротехника има над 60-годишен опит в областта на машиностроенето, военното производство и селскостопанското машиностроене. И днес 25% от все още работещите трактори в българското земеделие са с марка Болгар. Законите на пазара обаче са неумолими. И ако фирмата не се справи с проблемите, традицията няма как да продължи
В списъка за раздържавяване на АП има дялове и от традиционния за страната ни лозаро-винарски сектор. В него е пазарджишкият
Винтехпром АД
nbsp;
който е създаден през 1947 г. и е сред водещите производители на вино и високоалкохолни напитки в България. До 1997 г. дружеството е държавно, след което 75% от акциите му са продадени на частни лица. Понастоящем те вече контролират 100% от капитала му. С най-голям дял е Викторио ЕООД от Благоевград (89.70%). Веска Димитрова, която е в надзорния съвет на винарната пък държи 10.14% от книжата с право на глас. Останалите акционери са с по-дребни дялове.
Така че обявените от Агенцията за приватизация 22.31% държавни акции, с които тя възнамерява да се разпореди, отдавна са продадени.
Винарната е разположена в Горнотракийската низина, където природните условия са много благоприятни за развитието на лозарството, като се залага и на типичните за региона местни сортове Памид, Ркацители, Димят. От 2006-а компанията закупува стари лозя с цел подмладяването им, а заедно с това изпълнява и програма за събиране на свободни площи за засаждане на собствени лозови масиви.
С по-голям относителен дял в производствената й листа са червените вина, което е обусловено от спецификата на Южния лозаро-винарски регион Тракийска низина. Продукцията на винарната намира почитатели както у нас, така и на пазарите в Русия и Беларус.
Ловешката фирма
Винал АД
nbsp;
е създадена през 1947 г., като наследява традициите на Винпром – Ловеч в производството и бутилирането на различни алкохолни напитки – вино, ракия, спиртни напитки. Годишно винарната пуска на пазара над 10 млн. бутилки, като вината на дружеството са познати и на международния пазар – в Полша, Русия, Турция и САЩ.
Притежаването на дялове от такава фирма си е истинско богатство. Но… всички те вече са разпределени. Най-предвидливи като купувачи очевидно са били акционерите на Хеброс-Винпром АД – София, които контролират 99.669% от общия капитал. Собственикът също има специализация в производството на вина, ракии, подсладени напитки, водка. Общо 25% от акциите му са притежание на община Септември, а останалите 75% са у Ивена Комерс – Валентин Шотев. Работническо-мениджърското дружество Винпром 98 АД – Ловеч, все още си пази 0.262%, а след извършените приватизационни сделки дяловото участие на Министерството на икономиката и енергетиката пък е едва 0.07% от общия капитал. А не 20.486%, както се вижда в списъка на Агенцията за приватизация.
Винал АД разполага със собствени лозови насаждения в регион Ловеч. Мекият климат предразполага развитието на лози от световноизвестните сортове Каберне Совиньон, Мерло, Пино Ноар. В същото време спазването на изискванията на Европейския съюз му позволява по-лесното намиране на клиенти на пазарите в Европа.
