Държавното дружество Напоителни системи е задлъжняло с близо 22 млн. лева. Това признание излезе от устата на министъра на земеделието и храните проф. Димитър Греков, когато той бе принуден да се срещне с протестиращите заради неизплатените си заплати работници (на 8 октомври), обсадили входа на ведомството.
Той побърза да успокои хората с обещание, че до 10 дни ще осигури пари за закъснелите заплати на работещите в
затъналото в борчове предприятие
По понятни причини министърът пропусна да обясни точно откъде ще намери парите. Малко по-късно стана ясно, че това е поредният финт, за да бъдат успокоени синдикатите. А заплашителните думи на президента на КТ Подкрепа Константин Тренчев: Три години вече се разправяме с проблемите в това предприятие. Писнало ни е и ако те не бъдат решени сега, ще започнем да бием и да чупим…, очевидно предизвикаха доста неприятни спомени за предишни времена и спекоха министъра. Малко по-късно същия ден обаче стана ясно и как точно управляващите смятат да преодолеят конфликта (виж карето).
Вестник БАНКЕРЪ от години повдига въпроса за безумията, които камара недоносени управници дърпат това дружество към блатото на фалита. Неведнъж сме разказвали как държавните Напоителни системи поливат частни джобове. Още през 2009-а стана ясно, че финансовият резултат е… минус 5 млн. лева. Прокуратурата уж се зае да нищи причините, но до реален резултат с конкретни имена така и не се стигна. По времето на Мирослав Найденов проблемите се задълбочиха още повече, въпреки че той уж, за да поправи нещата, смени петима директори. Резултатите от неговите кадрови упражнения в дружеството помогнаха задълженията му да се увеличат повече от три пъти, въпреки че бяха закрити много от териториалните му звена. Останалите бяха обединени в 11 нови подразделения, които поеха активите на предишните 22 клона. Купища хора останаха без работа, но в същото време
течовете в държавното дружество
така и не бяха запушени.
Само от откровено неизгодните договори за наеми дружеството е било ощетено със стотици хиляди левове. Да не говорим, че голяма част от тези контракти реално са се превърнали в желязна гаранция за наемателите и са им осигурили комфорта да плащат минимално до… 2015 година. Вестник БАНКЕРЪ многократно е алармирал, че апетитите към собствеността на държавната компания не са от вчера. Обществена тайна е, че през всички години след революцията у нас близки до властта хора са били уреждани… с язовири. Приближени на политици (най-вече от местната власт) фирми се вредиха с водоеми на смешни цени. Тази тенденция се засили в годините, когато ДПС навлезе ударно във властта, но странно защо не бе прекратена и по времето на Мирослав Найденов, въпреки неговите едва ли не заклинателни думи, че ще въведе ред.
Нещо повече – очевидно назначените от Найденов директори, които не са успели да се вредят при разпределянето на язовирите, са започнали друг, малко по-различен бизнес. Но, естествено, на гърба на държавата. Това пък стана ясно, след като в началото на седмицата бяха арестувани бившият директор Стайко Ганчев и бившите членове на директорския борд – Георги Харизанов и Радослав Чеглайски. Софийската районна прокуратура им повдигна обвинение за съзнателно сключване на неизгодна сделка. Оказа се, че Ганчев е подписал контракт за наемането на борсов посредник при продажбата на черни и цветни метали под формата на скрап, изваден при
ликвидирането на купища напоителни съоръжения
в цялата страна.
Естествено, това решение е получило одобрение (на 2 ноември 2011-а) от борда на директорите (Ганчев, Харизанов и Чеглайски ), които са сметнали за необходимо да бракуват 100 хил. тона скрап от черни и цветни метали. Софийската стокова борса е била длъжна да извърши сделката до края на 2012-а, а водещият критерий е най-високата цена на тон. В изпълнение на това решение и само ден след като е прието, изпълнителният директор Ганчев е сключил договор за поръчка с борсов посредник. А това според държавното обвинение и нанесло значителна вреда за предприятието.
В официалното съобщение на прокуратурата се казва: От борсовия посредник били сключени две сделки – едната за продажба на 500 т скрап от черни метали на цена 200 лв. за тон, а другата – за продажба на 1500 т скрап на цена 270 лв. за тон. Цените, на които са били извършени продажбите, са значително по-ниски от средната пазарна цена на метали от същия вид и качество, като дори разходите по демонтажа били за сметка на увреденото дружество.
Обвинителите смятат, че извършеното престъпление е довело до нарушаване на нормалното функциониране на дружеството за изпълнение на целите и задачите, свързани с подпомагане на дейността на земеделското министерство по провеждането на държавната политика на страната в областта на селското стопанство.
Не можем да не припомним и още един прелюбопитен факт, свързан с един от сегашните обвиняеми. Преди повече от година стана ясно, че Георги Харизанов има изтекла условна присъда за изнудване, а срещу него са повдигнати обвинения за заплаха към млада жена, с която се запознал чрез интернет. Към всичко това беше прибавена и информацията за обвинение за кражба на 50 хил. лв от фирма, в която е работел преди години. Това принуди тогавашния земеделски министър Найденов го уволни.
След всичко казано дотук не е трудно да разберем, че независимо кой е управлявал държавното дружество през всички тези години, приоритетната задача е била не неговото оздравяване, а по-скоро източването му. А очевидно никой не си е задавал въпроса какво ще се случи, ако занемарените нарязани напоителни съоръжения окончателно дадат фира, след като и много други вече са нарязани?! Няма никаква загадка – последиците ги видяхме в наводненото село Бисер и на още много други места.
