Въпреки подписаното в края на миналата година окончателно инвестиционно споразумение за газопровода Южен поток България и Русия все още имат да доизчистват доста детайли около проекта, написа в. БАНКЕРЪ в началото на юли, броени дни след няколкочасовата визита на председателя на борда на директорите на Газпром Алексей Милер у нас.Миналата седмица заместник-министърът на енергетиката Иван Айлов на практика потвърди този извод. По време на енергиен форум той заяви, че правителството преговаря с Газпром за промени във финансовия модел, договорен принципно от кабинета на ГЕРБ и по-конкретно за неговите параметри като лихвата на заема и други условия.
Стойността на българския участък засега се оценява на около 3.3 млрд. евро. Седемдесет процента от тази солидна сума, или 2.31 млрд. евро, ще са привлечени средства. Останалите 30 на сто са собствено финансиране, което трябва да осигури проектната компания Южен поток България и където равноправни акционери са Българският енергиен холдинг и Газпром. Тоест мизата за нашето участие е 495 млн. евро. Но при сложната финансова ситуация осигуряването й от бюджета се оказа непосилна задача и затова кабинетът на ГЕРБ склони да вземе корпоративен заем от Газпром, който да се изплаща с приходите от транзитни такси в следващите 15 години от влизането на трасето в експлоатация.
Първоначално договорената лихва бе около 8%, но финансовите експерти са категорични, че в момента международни финансови институции могат да отпуснат на България кредит при доста по-благоприятни условия. Осем процента лихва по заема не е от интерес за българската държава. Ако няма полза за страната, няма да предприемем конкретни действия, отбеляза неотдавна и министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев.
Всъщност голямото неизвестно в цялото уравнение са транзитната такса, която ще получаваме за преминаването на синьото гориво през българска територия. Сега тя е 1.73 долара за пренос на 1000 куб. м на всеки 100 километра. Или за година постъпленията от малко над 15 млрд. куб. м са 312 млн. лева. По Южен поток се очаква да се транзитират първоначално 30 млрд. куб. м газ годишно, като максималният капацитет на тръбата трябва да достигне 63 млрд. куб. м до 2025-а. Ако приемем, че транзитните такси по него ще са същите и при положение, че дължината на старото и новото трасе е почти идентична, то още от началото на експлоатацията на новата тръба през 2017-а приходите би следвало да са над 600 млн. лв., от които ние ще получаваме половината при планираното увеличение на пренасяните количества. През 2025-а тази сума, естествено, ще скочи двойно. С други думи, за малко повече от три години може да покрием исканите от нас 495 млн. евро, което е допълнителен плюс за всеки един потенциален кредитор. Стига българското правителство да не е допуснало руснаците да ни наложат по-ниски транзитни такси.
Другата голяма спънка за Южен поток идва от претенциите на Газпром да запазят 100% от капацитета на тръбата за себе си. Нещо, което откровено е в разрез с правилата на Европейския съюз и изискванията му за либерализация на енергийния пазар. И въпреки че е създаден с мандата на социалистическата партия, сегашният кабинет добре разбира това.
Важно е да се установи и регулаторният режим на този проект, тоест конкретен резултат от преговорите на ниво ЕС и Русия. Правителството на България винаги се е водило в своята работа от един основен принцип – да се отстоява националният интерес – както в икономически, така и в регионален и европейски контекст. Водейки се от националния интерес, във всеки разговор, който касае бъдещи енергийни стратегически за страната проекти, ние защитаваме този интерес, изтъкна преди време Драгомир Стойнев.
Проблемите на Русия обаче не са само с Евросъюза, но и с държавите, които искат да се присъединят към него – Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Сърбия, Черна гора, Молдова и Украйна. Те са длъжни да се включват към Третия енергиен пакет до 2015-а. Така Газпром ще загуби свои активи и на тяхната територия, включително и участъци от Южен поток.
Руснаците натискат строителството на газопровода да започне до края на годината, само че изброените обстоятелства не могат да бъдат пренебрегнати. Във всеки случай проверка в регистъра за обществените поръчки показва, че у нас все още няма обявен нито един търг, свързан с Южен поток.
nbsp;
Стефан Савов
