Битката за търсенето на изход от политическата криза във Вашингтон може и да доминира в заглавията на новините през последните две седмици, но европейските министри се борят с не по-малко важни въпроси за финансовото здраве и продължават да търсят начини да спасят собствените си икономики. След близо четири години на дългова криза, която разклати стабилността на еврото и бутна няколко страни до ръба на фалита, финансови министри от Европейския съюз най-после виждат напредък в някои проблемни икономики в еврозоната.
Очаква се скоро Ирландия да завърши програмата по тригодишния спасителен заем, а Испания е решена да не иска допълнителна помощ от Брюксел. И двете програми са на пътя към успешния край, заяви европейският комисар по икономическите и паричните въпроси Оли Рен след срещата на финансовите министри от 17-те държави членки на еврозоната на 14 октомври в Люксембург. Рен подчерта, че условната финансова подкрепа на тройката кредитори (Европейската комисия, Международния валутен фонд и Европейската централна банка) е помогнала да се достигне до икономически обрат в двете страни.
Европейски лидери са уверени, че Ирландия (която през 2010 г. получи 67.5 млрд. евро финансова помощ) ще бъде пример за успешно спасяване, което олицетворява смисъла на вдъхновените от Германия политики за предоставяне на финансова помощ в замяна на тежки съкращения на държавните разходи.
Испания очаква да приключи програмата за рекапитализация на най-слабите си банки в края на 2013-а, след като през миналата година помоли Брюксел за 41.3 млрд. евро. Страната се стреми да постигне фискалните си цели, без да прибягва до повишаване на данъци, и прогнозира завръщане към растеж през следващата година.
След като не успя да се спазари с международните кредитори за облекчаване на мерките за строги икономии, Португалия обеща да понижи нивото на дефицита до 4.0% през 2014-а от отчетените 5.5 на сто през 2013-а. Страната напразно се опита да получи от тройката кредитори повече свобода на действие, за да стимулира икономиката и да повиши икономическия растеж. Лисабон ще се придържа към допълнителни съкращения на разходите в бюджета си, които крият риск от задълбочаване на недоволството сред португалците и през 2014 година. Страната се надяваше да получи пълен достъп до дълговите пазари, след като приключи спасителната си програма за 78 млрд. евро през юни 2014 година.
А колкото до Гърция, още е прекалено рано да се говори в числа. Гърция никога не е лесна, подчерта еврокомисарят Оли Рен. Според изчисления на Европейската централна банка Атина ще се нуждае от допълнителни 5-6 млрд. евро през втората половина на 2014-а, след като от 2010-а насам получи 240 млрд. евро финансова помощ. Международният валутен фонд прогнозира финансова пропаст от 4.4 млрд. евро през идната година. В същото време финансовият министър на страната Янис Стурнарас заяви, че не съществува значителна финансова дупка в гръцкия бюджет и страната се придържа към целите си. Гръцкият министър-председател Андонис Самарас продължава да се надява, че Атина ще получи ново отписване на дълга като награда за фискалния напредък на страната, но по всичко изглежда, че международните кредитори нямат такива намерения.
В Еврогрупата няма подкрепа за ново отписване на гръцкия дълг, но съществуват други начини за справяне с дълговия проблем, заяви още по време на срещата холандският финансов министър и председател на Еврогрупата Йерун Дейселблум.
