Търговията с акции на публичните дружества през септември не се отличи особено. Отпускарското настроение и по-малкото борсови сесии само допринесоха за епизодичните сделки с малко на брой компании. Плавното повишение на индексите пък не отрази съвсем точно преобладаващо мечите настроения.
Публичните банки обаче не бяха лишени от внимание и акциите им се търгуваха сравнително активно. През септември те се представиха по по-различен начин, оформяйки се две двойки с различни посоки на движение.
Книжата на Първа инвестиционна банка и на Централна кооперативна банка започнаха месеца с най-ниските си котировки и постепенно добавяха стойност към тях. В същото време акциите на Българо-американска кредитна банка и на Корпоративна търговска банка създадоха известни грижи на притежателите им, като през повечето борсови дни на септември се препъваха в нежеланието на пазарните играчи да търгуват с тях.
В двадесетте борсови дни на септември инвеститорите в банкови книжа си прехвърлиха 626 222 бройки, което е почти двойно по-малко спрямо август.
Добри новини имаше за акционерите на
Първа инвестиционна банка
nbsp;
Цените на книжата й останаха сравнително стабилни през септември. За втори пореден месец те се задържаха над ключовите за тях 2 лв. за брой. Но в същото време трябва да отбележим и факта, че през първите две седмици котировките продължиха спада, започнал от края на август и на 17 септември регистрираха цена от 2.06 лв. за акция. Така най-ниската месечна стойност остана под тази от предния месец.
Сметките на инвеститорите обаче показаха, че в книжата на ПИБ все има още хляб. Наддаването за тях изтласка цените и те уверено прескочиха прага от 2.20 лв. за дял. При това до края на месеца се търгуваха и по-големи обеми, като ценовият ръст продължи до 23 септември, достигайки 2.296 лева. Тази стойност се оказа най-високата за акциите на ПИБ, плащана през 2013 година.
Така кредитната институция се отличи сред всички публични банки с най-висок ръст (+11.46%) между двете крайни котировки. Еуфорията около книжата на ПИБ се поддържаше от новината за покупката на МКБ Юнионбанк, която беше финализирана през октомври.
В последната борсова сесия за септември котировката на акциите достигнаха 2.281 лв., което е с четиринадесет стотинки над тази от края на осмия месец. По тази причина пазарната оценка на банката набъбна с 1.342 млн. лева. Така че на 30 септември оценката на борсовите участници за ПИБ възлиза на 250.91 млн. лева. И за пети пореден път през тази година кредитната институция бележи пазарна капитализация от над 200 млн. лева.
Някои, доволни от по-високите цени на акциите на Първа инвестиционна банка, борсови играчи пък побързаха да осребрят вложението си. По тази причина финансовата институция стана най-търгуваната публична банка у нас и измести щатния лидер Централна кооперативна банка. Обект на покупко-продажба бяха 359 297 акции срещу само 288 372 през август.
Акциите на
Българо-американска кредитна банка
nbsp;
продължиха низходящото си развитие и вече с усилие удържат и равнището от 4 лв. за един брой. Единадесетте борсови сесии, в които липсваха сделки с акциите на Българо-американска кредитна банка (БАКБ), са показатели за настроенията на инвеститорите.
В малкото сделки в първите две седмици на септември котировките бяха 4 лв. за един брой. Но тъй като нямаше новини, които да задържат интереса, на 17 септември книжата на Българо-американска кредитна банка паднаха под тази стойност и формираха най-ниската си месечна цена – от 3.961 лв. за дял.
Това амбицира притежателите на такива книжа и леко дръпнаха нагоре, достигайки 4.001 лв. за една акция.
Най-високата цена за септември се оказа последната за месеца, но тъй като тя е с двадесет и пет стотинки по-ниска от тази през предишния месец, то и оценката на банката на Цветелина Бориславова се сви. Според борсовите играчи БАКБ в края на септември струва 98.789 млн. лева. И за първи път от януари насам тя е под границата от 100 млн. лв., която прескочи още през юни миналата година.
Търговията с акциите на БАКБ не беше много активна през септември. По тази причина са отчетени доста по-малко покупко-продажби с тези книжа. Бройката за последните два месеца е почти еднаква. Общо 21 455 за деветия месец при 21 276 през август.
Котировките на книжата на
Централна кооперативна банка
паднаха леко надолу през септември, следвайки тенденцията от предишния месец, като стабилно се заседяха под нивото от един лев. Иначе търговията ставаше в тесните рамки между 0.97 и 0.99 лв. за акция.
Песимистичните настроения обаче повлякоха книжата на Централната кооперативна банка (ЦКБ) надолу. Мъчението за акционерите приключи на 16 септември, когато те опряха в месечното си дъно – от 0.969 лв. за един дял. През август най-ниската котировка за акциите на банката на Химимпорт беше при 0.978 лева.
През втората половина на месеца цените плахо прескочиха над 1 лв. за акция. А инвеститорите бяха готови да дават и по 1.018 лв., за да имат тези книжа в портфейла си. Тази котировка така и си остана най-високата за септември, но тя все пак е с пет стотинки под върховата им стойност през август.
Непостоянството в цените доведе до разпродажби при Централната кооперитавна банка и до това, че най-високата и най-ниската цена останаха под тези от осмия месец на тази година.
Книжата й пък отново са сред най-ликвидните. И резултатът от това е 245 160 продадени акции срещу 355 042 броя, които смениха собственика си през август.
В последните търговски дни котировките на ЦКБ отново загубиха от стойността си и затвориха месеца при 0.991 лв. за една акция. По този начин те добавиха още една стотинка към стойността си в края на август. А този, макар и малък, ръст все пак донесе повишение (с 1.018 млн. лв.) при пазарната капитализация на кредитната институция, която вече е 112.136 млн. лева. И това означава, че пети пореден месец оценката за ЦКБ е над границата от 100 милиона.
Търговията с книжата на
Корпоративна търговска банка
nbsp;
не успя да зарадва инвеститорите с устойчиво покачване на цените, което наблюдавахме през предишните месеци. През септември те решиха да си пазят акциите, които имат до момента, и в резултат на това статистиката отчете петнадесет борсови сесии без сделки. На 17 септември книжата на кредитната институция отбелязаха най-високата си котировка за месеца – от 83.511 лв. за един брой, след което те се гмурнаха отново надолу. Тази сума обаче е с два лева под цената, която инвеститорите са плащали, за да си набавят от книжата й през август 2013-а.
В следващите сесии разумът надделя, но липсата на новини около Корпоративна търговска банка (КТБ) свали още цените. В крайна сметка акциите на банката намериха своето дъно при 83.003 лв. за дял, като смъкнаха с 1.60 лв. надолу най-ниската си котировка спрямо достигнатите 84.602 лв. през август.
Последваха още два борсови дни без сделки с акциите на КТБ. А тъй като най-ниската цена се оказа и последна за септември, то и пазарната капитализация на банката допълнително се сви. В края на септември тя е в размер на 543.813 млн. лева.
След като в петнадесет от борсовите дни от деветия месец на тази година не е имало търговия с акциите на КТБ, логично е и твърде малък да е броят на акциите, разменени между пазарните участници – само 221 броя при общо 63, прехвърлени през август.
Цените на акциите на
ТЕКСИМбанк
nbsp;
паднаха още надолу спрямо август. Инвеститорите се срещнаха само в три от борсовите дни, а постигнатата цена на сделките беше 1.1 лв. за един брой. Тъй като тя е равна на котировката от последния борсов ден в осмия месец на годината, то няма промяна и в пазарната оценка на банката, която е 30.795 млн. лева. Инвеститорите си размениха само 89 акции.
Негативно върху търговията на капиталовия пазар и през септември се отрази депозитната треска. Въпреки че лихвите по спестяванията се понижиха сериозно през последните месеци, домакинствата предпочитат да кътат парите си в банките. От началото на годината по влоговете на хората всеки месец се добавят средно по 103 млн. лв. от лихви.
От една страна, това подкрепя позициите на кредитните институции, защото приходите и печалбите растат и акционерите им са доволни. От друга обаче, тези пари остават извън икономиката, защото намаляват исканията за кредити от гражданите и фирмите и не могат да се влеят и в борсовата търговия. Инвеститорите обаче не получават дивиденти от банките в последните години, а единствено продажбата на тези акции може да им донесе някакви приходи.
