Жаравата под краката на министъра на земеделието и храните Димитър Греков не е изстивала, откакто застана на този пост. Ту пчелари, ту животновъди, ту работници от подопечни нему дружества завардват входовете на ведомството му, разгневени от хаоса и нерешените проблемите. Стана съвършено ясно, че и европейските програми, които са под неговото крило, са зациклили порядъчно. Но вместо да се втурне да гаси всекидневните пожари и да се опита да се справи с всички тези проблеми, Греков се захвана да прави конкурси за…горските стопанства.
Една доста любопитна заповед, която се появи наскоро на официалната страница на агроведомството, не може да не пробуди интерес. От нея става ясно, че министърът е наредил след предложение на директора на Югоизточно държавно предприятие със седалище в Сливен да се проведе конкурс за сключване на договор за съвместно извършване на дейностите в Държавно ловно стопанство Ропотамо. Срокът на бъдещия договор щял да бъде 15 години. Преведено на човешки език, това означава, че се търси нов чорбаджия за апетитното ловно стопанство или просто се предоговарят условията (може би с някакви промени) със стария.
Всички съпровождащи конкурса документи подсказват, че задълженията на бъдещия инвеститор са, меко казано, смехотворни. Така например за изграждане и ремонт на биотехническите съоръжения в стопанството човекът, който ще спечели конурса, трябва да вложи 3500 лв. годишно. За разработване и поддръжка на фуражната база трябва да похарчи 25400 лв., а за закупуване на фураж – 10 хил.лв. на година. Което, както и да го смятаме, си е едно нищо, като се има впредвид, че животните се хранят всеки ден и цяла година без прекъсване, а тези суми едва ли могат да покрият тези разходи.
Още по-смешна е сумата, с която бъдещият чорбаджия ще се охарчи за закупуването на жив дивеч за разселване. Става дума за колосалния харч от … 5 хил. лева. Единствения по-сериозен ангажимент е да се плащат 30 хил. лв. годишно за поддръжката, почистването и ремонта на горските пътищата.
Най-любопитно от всичко обаче е, че се очакват приходи от…130хил. лв. на година, които по всяка вероятност ще бъдат претопени от мощните инвестиции.
Като казваме всичко това, не можем да не напомним, че иде реч за ловно стопанство, което е разположено едва на 45 км южно от Бургас в едно от най-екзотичните кътчета на Странджа планина, в непосредствена близост с река Ропотамо. То заема площ от 16 610 хектара .
Важен плюс, според официалната информация, тук е наличието на местна популация на благородния елен, възникнала в древни времена.
Характерно за странджанския елен е голямото му тегло – до 350 кг за мъжките екземпляри, масивните рога, обсипани с много перли, а също така и тъмният им цвят . Теглото на трофеите достига 14 кг. Рекорд за стопанството е трофей оценен на 250 точки по CIC ., пише в сайта на самото стопанство.
nbsp;
Извадки от рекламата на ловно сторанство Ропотамо
Еленът лопатар е аклиматизиран в района през 1951 година. Днес популацията му се развива отлично. Характерно за трофеите са голямото им тегло – до 4.7 кг , хубавият цвят и форми. Най-големият трофей е оценен на 212 точки и представлява национален рекорд .
Дивата свиня обитава повсеместно целия район на стопанството. Теглото на глиганите достига 250-300 кг, а дължината на трофеите 28-30 сантиметра. Рекордният трофей е оценен на 150 точки по CIC с дължина на глигите 29 сантиметра.
Благодарение на добрите климатични условия отлично се е аклиматизира и развива муфлонът. Най-добрият трофей от този вид е оценен на 212 точки по CIC с дължина 93 сантиметра.
От хищниците се срещат вълкът, чакалът, който е особено разпространен, лисицата, дивата котка, язовецът, бялката, катерицата, порът и невестулката. В стопанството годишно се отстрелват 10 благородни елена с тегло от 8 до 11 кг, 10 елена лопатари с тегло от 3 до 4 кг, 5 броя муфлони – 70-90 см и 10-15 глигана с дължина на глигите над 22 сантиметра.
Над територията на Държавно ловно стопанство Ропотамо преминава източно-черноморския прелетен път на птиците – Виа Понтика. Това обяснява присъствието на пасажи от различни диви патици и гъски и особено на горския бекас – любим обект на лов за много чуждестранни туристи, посещаващи района през есенните и зимни месеци.
През ловен сезон 2009-2010-а най-добрите ловни трофеи, отстреляни в стопанството, са, както следва:
Благороден елен – 237 точки по CIC – 11.200 кг тегло;
Елен лопатар – 196 точки по CIC – 3.500 кг тегло;
Муфлон – 210 точки по CIC – 0.90 см дължина;
Глиган – 126 точки по CIC – 26.00 см дължина;
Бекаси – 310 броя.
nbsp;
Като посочваме всички тези официални данни, се опитваме да направим груба сметка, какво би останало като приход за бъдещия концесионер на ловното стопанство – при мижавите харчове, които според обявлението се очаква да направи.
През 2010-а, когато управлението на дейностите в ловното стопанство поеха фирмите Форхед и Аида тур на турския бизнесмен Фуат Гювен,те бяха пресметнали, че само приходите от лов ще бъдат 284 хил. лв. годишно.
Сега те едва ли ще бъдат по-малки. Но според заложените от министър Греков инвестиции в така обявения конкурс, който вземе ловното стопанство няма как да похарчи повече 70-80 хил. лв. годишно.
На 22 ноември ще стане ясно кой ще отстреля първенството в този конкурс.
