Стресът може да застигне всекиго, но лекарите свързват този риск най-вече с професията. Хектор Сантс, който отговаря в банка Barclays за отношенията с регулаторите, си взе отпуск до края на годината заради изтощение и стрес. Преди две години със същата диагноза се оттегли в двумесечна почивка генералният директор на Lloyds Banking Group – Антонио Орта-Осорио. А след като се върна към задълженията си, му се наложи да посещава клиника за възстановяване.
Според анализаторите, британските банкери са подложени на по-голям натиск от колегите им в САЩ и в други държави – банковият сектор е твърде важен за английската икономика. По време на финансовата криза кредитните институции се превърнаха в нещо като боксова круша за местните политици и обществеността. Те са критикувани непрекъснато за икономическия застой и обвинявани за твърде високите премии, които плащат на топмениджърите си.
Сандра Делрой, която ръководи програмата за помощ на корпоративни клиенти в частната медицинска компания Bupa, твърди, че работниците в банковия сектор са подложени на по-голям стрес, защото отделят повече време на работата си, отколкото на личния си живот. На практика всички ги смятат за виновни за рецесията, което още повече натоварва и без това стресовата атмосфера.
Сантс, който започна работа в Barclays през януари 2013-а, преди това беше генерален директор на британското Управление по финансовите услуги (FSA) в продължение на пет години. На новото място върху него се струпаха множество трудни задачи. Банката се оказа в центъра на няколко шумни скандала, много от които не стихват и до ден днешен. Британските регулатори например обвиняват Barclays в злоупотреби при осъществяването на финансови проекти в Катар през 2008-а. Спорът може да завърши с глоба от 79.9 млн. долара, както и със санкции от страна на САЩ. Наред с това банката се опитва да оспори глобата в размер на 435 млн. долара, наложена от американската Федерална комисия по управление на енергетиката за предполагаемо манипулиране на цените на електроенергията. В същото време властите на ЕС и САЩ разследват причастността на Barclays към машинации на пазара на кредитните деривати.
Освен вътрешнокорпоративните проблеми Сантс трябва да се справя и със собствените си неприятности. Мнозина британски политици смятат за неетично преминаването на бившия чиновник от организацията, регулираща дейността на банките, в Barclays. Нещо повече, някои от противниците му преценяват като несправедлив факта, че в края на 2012-а Сантс получи рицарско звание за работата си във FSA. Впрочем бившите колеги на сегашния банкер отбелязват изключителните му добросъвестност и работоспособност. Той винаги идвал в лондонския си офис към 7.00 сутринта, макар че му се налагало да пътува над 100 км от своя дом, а работният му ден продължавал 12 часа.
Шефът на Lloyds, Антонио Орта-Осорио, е един от малкото банкери, за които британската преса пише доброжелателно. В трудни времена той успя да запази голямата банка, която фактически летеше към дъното. През 2011-а португалецът Орта-Осорио бе назначен за генерален директор на Lloyds малко след като беше напуснал висок пост в Banco Santander.
По онова време състоянието на Lloyds е критично. След сливането й с HBOS банката контролира 30% от британския пазар на ипотечните кредити. Големият брой необслужвани заеми обаче се отразява пагубно на баланса на финансовата институция. За да спаси Lloyds, правителството придобива дял в нея, инвестирайки 20 млрд. брит. фунта. Орта-Осорио се включва в работата със собствения си фирмен стил, основан на микромениджмънта. Но това му струва много усилия. След пет поредни безсънни денонощия на новия шеф му прилошава и той се обръща за помощ към клиниката за възстановяване Priory. Бордът на директорите разрешава на Орта-Осорио да се върне към задълженията си чак след два месеца. А той се съгласява да промени системата си за управление на бизнеса, делегирайки повече права на своите заместници. Новата политика на банката бързо дава резултати. През 2012-а акциите на Lloyds поскъпват с 90 процента. Правителството продаде 6% от акциите си и получи печалба от около 60 млн. брит. фунта. Като си спомням за онова време (принудителния дългосрочен отпуск), трябва да кажа, че не сме се надявали на толкова бързо развитие, заяви Орта-Осорио на конференцията през септември по случай началото на приватизирането на банката.
