Дългоочакваната емисия еврооблигации на Българския енергиен холдинг (БЕХ) изведнъж потъна в мъгла. През седмицата агенция Блумбърг изненадващо съобщи, че представители на енергийния ни шампион ще започнат от 28 октомври срещи с инвеститори в Европа за евентуална дебютна продажба на облигации в евро. По думите на анонимен източник срещите са организирани от банките СитиГруп и Райфайзенбанк Интернешънъл, но подробностите били поверителни. От БЕХ не коментираха информацията, посочвайки, че те не организират срещите и затова не могат да кажат нищо.
Американската СитиГруп бе избрана от холдинга през април 2013-а да структурира и пласира облигационна емисия за минимум 250 млн. евро, необходими за покриването на дълга от 195 млн. евро на дъщерната Национална електрическа компания по синдикиран заем за строежа на АЕЦ Белене. Предвиждаше се останалите средства да отидат за участието в строежа на газопровода Набуко, който в момента е на трупчета, както и за изграждането на газовите връзки със съседните държави и развитието на електропреносната ни мрежа.
Тъй като заради кратките срокове СитиГруп не успя да осигури пускането на облигациите до май, когато бе падежът на заема за втората атомна, банката отпусна мостово финансиране за същата сума. Предвиждаше се парите да се върнат за шест месеца (които вече изтекоха) с опцията за удължаване от три или шест месеца, като дотогава трябва да бъдат пласирани облигациите. Предишният изпълнителен директор на БЕХ Михаил Андонов твърдеше, че емисията ще е с матуритет от пет до седем години и ще е в долари или евро. При сегашната ситуация обаче параметрите изобщо не са ясни.
Наистина БЕХ получи през март от рейтинговата агенция Фитч дългосрочен кредитен рейтинг ВВ+ със стабилна перспектива в чужда и местна валута. В оценката бе отчетено, че тя е завишена с едно ниво заради тесните му връзки с държавата, която гарантира близо 40% от дълга. На пръв поглед всичко звучи много добре, само дето енергийният холдинг няма собствени приходи. Цялата му дейност на практика се финансира от дивидентите, които той получава от дъщерните си дружества. И ако облигационната емисия не се окаже успешна, основно ще пострадат тези, които действително работят и печелят – АЕЦ Козлодуй, ТЕЦ Марица-изток 2 и Мини Марица-изток. Не бива да се забравя също така, че всяко едно от тези дружества има проекти, които е необходимо спешно да финансира. За АЕЦ Козлодуй това е удължаването на срока за експлоатация на 1000-мегаватовите 5 и 6 блок, оценявано на стотици милиони левове. Държавната ТЕЦ, както и мините, също имат належащи проекти за модернизация, които трябва да изпълняват и едва ли ръководствата им изгарят от желание да плащат за грешките на някой друг – в случая на НЕК.
От Блумбърг коментират, че излизането на БЕХ на финансовите пазари става в момент, когато и много други компании и държави с развиващите се икономики правят същото. По този начин те разчитат да си осигурят свежи пари, след като заради кризата около бюджета и тавана на дълга в САЩ се разбра, че Федералният резерв ще продължи да налива милиарди долари в американската банкова система. Целта е с тези пари банките да кредитират бизнеса в САЩ. Нищо чудно обаче част от евтините кредити да бъдат глътнати от компании, които са монополисти в своите държави и имат гарантиран доход, но се нуждаят от външно финансиране. Точно какъвто е БЕХ. В месеците до март интерес да излязат на дълговите пазари са заявили руските Газпромбанк и Внешпромбанк, а също и държави като Украйна, Унгария, Латвия, Пакистан и Хондурас.
