През изминалата седмица движенията на пазарите на държавен дълг в Европа и САЩ застанаха на два срещуположни полюса. Разделяха ги разнопосочните икономически данни, отчетени от двете страни на Атлантическия океан. Норма в последно време, да виждаме позитивно икономическо развитие на САЩ и трънлив път на ЕС към растежа си остана непроменена и през тази седмица. Американската икономика бързо се отърси от политическите шокове, породени от дебатите за повишаването на тавана на дълга, а и започва да показва все повече признаци на стабилен растеж. Бизнес барометърът на САЩ, т.нар. Чикагски доклад, отчете стойности от 65.9 пункта – при 55.7 пункта за септември (всички стойности над 50 пункта индикират очаквания за икономическа експанзия). Отделно от това първоначалните молби за помощи при безработица спаднаха до 340 000 броя при 350000, отчетени през предишната седмица. Всичко това нормално и неминуемо доведе до повишаване на доходностите, търсени от инвеститорите по американските трежърита. Тези с десетгодишен матуритет достигнаха 2.555% при седмичен ръст от само 4.5 базисни точки. Ръстът бе ограничен поради засилените очаквания на анализаторите, че прилагането на програмата за вливане на ликвидност ще продължи поне до март 2014 г., каквито и насоки да дава председателят на Фед Бен Бернарке.
На този фон европейската икономика започва все повече да изостава от щатската във възстановяването и растежа си. Своеобразен минишок причиниха на инвеститорите публикуваните данни за инфлацията в еврозоната през октомври. Темпът на повишение на потребителските цени намаля до 0.7% на годишна база (при 1.1% през предишния месец и при същите очаквания на икономистите). Това бе девети пореден месец, в който индексът остава далеч под тавана от 2%, определен от ЕЦБ. Очакванията от мнозина анализатори за намаляване на основния лихвен процент в паричния съюз до 0.25% се засилиха. Мненията са, че това може да се случи още следващата седмица. На тази база доходностите, търсени от инвеститорите по книжата на страните от ядрото на еврозоната , поеха надолу. Десетгодишните бундове се търгуваха при нива от 1.677% и при седмичен спад от 7.8 базисни точки, докато при сходните френски ДЦК търсената доходност до падежа бе 2.155%, а седмичното понижение се равняваше на 9.6 базисни точки.
При тези равнища на доход не е изненада, че все повече анализатори започват да определят книжата на страните от ядрото на еврозоната като силно надценени. В търсенето на по-висока норма на възвръщаемост за по-дълъг период все повече инвеститори започват да гласуват доверие на книжата от т.нар. периферия. Това оказа сериозна подкрепа на италианските и испанските ДЦК. Десетгодишните италиански облигации приключиха седмицата на нива от 4.128% (седмичен спад от 9.2 базисни точки), докато сходната норма по испанските ДЦК бе 4.026% – една от най-ниските от април насам, или понижение от 12.7 базисни точки за седмицата.
Коментарът не представлява препоръка за покупка или продажба на ценни книжа.
Николай Ваньов
Брокер, Инвестбанк АД
