Висшият съдебен съвет (ВСС) се опълчи на намерението на Сотир Цацаров да създаде звено, което да охранява застрашени от насилие магистрати. Замисълът за създаване на структурата, която ще има и полицейски правомощия, стана ясен в края на миналия месец, след оповестяването на проект за промени в Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство. Проектът е изготвен в правосъдното министерство, а Параграф 22 единствен разчете замисъла му – съдебната власт да се сдобие с нещо като свои НСО и МВР, които да бъдат на непосредствено оперативно подчинение на главния прокурор. Това обстоятелство очевидно се е сторило опасно на съдиите, които се притесняват покрай охраната да не бъдат и тайно разследвани.
Предложените промени бяха мотивирани с нуждата от по-добра организация при гарантирането на сигурността на участниците в наказателни производства, както и обслужващи работата на органите на съдебната система. Това щяло да става най-вече по наказателни дела.
Конкретизирани са три категории лица, подлежащи на защита. Две от категориите подлежат на защита и в действащия закон: свидетел; частен обвинител; граждански ищец; обвиняем; подсъдим; вещо лице; поемно лице; осъден; лица, пряко свързани. Става въпрос за възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг, както и за лица, с които застрашените се намират в особено близки отношения.
Новото е, че сред подлежащите на специална защита от държавата проектът прибавя и съдиите, прокурорите и следователите, членовете на семействата им и лицата, с които те са в особено близки отношения. Защитата им ще се активира, ако е възникнала заплаха във връзка с изпълнение на служебните задължения на съответния магистрат. Сега тази дейност е предвидена само по принцип в Закона за съдебната власт, но правилата за нея са уредени в наредба на министъра на правосъдието съгласувано с Висшия съдебен съвет. Органът, който осъществява охраната на магистрати, е главна дирекция Охрана в правосъдното министерство. Тя пази и изброените лица извън магистратската общност, но това става по специалния закон за защита.
Смисълът на предложените промени е пряко свързан с преструктурирането на органите, натоварени с магистратската защита.
По закон сега на върха стои Съветът за защита. Според вносителите той е високопредставителен междуведомствен орган, но пък бил и неудачно законодателно решение. Причината е, че не ставал за оперативни и навременни интервенции, тъй като страдал от логистични и комуникационни затруднения.
За разлика от сегашния Съвет по защита новият ще има предимно контролни функции. Оперативните трябва да останат грижа на Бюрото по защита, което сега само изпълнява решенията на съвета под ръководството на директора на главна дирекция Охрана в правосъдното министерство. И натоварено с тези оперативни функции, бюрото следва да бъде организационно придадено към главния прокурор и да работи под негово ръководство. Той ще преценява кого да включи в програмата за защита, преценявайки доказателствата и степента на заплахата. Това според вносителите гарантира както висока представителност, така и експертност и оперативност при вземането на решението. Предлага се и обхватът на програмата за защита да бъде разширяван – тя ще включва не конкретно изброени случаи, както е сега, а всяко наказателно производство за тежко умишлено престъпление.
В зависимост от включването на един или друг магистрат сред застрашените лица, главният прокурор ще може да назначава охрана на всеки от тях практически по своя преценка. В тези случаи евентуално несъгласие на контролиращия Съвет по защита е практически немислимо, тъй като седемчленният му състав ще е доминиран от висши представители на съдебната власт – главния прокурор, председателите на двете върховни съдилища и представляващия Висшия съдебен съвет. Към тях можем спокойно да прибавим министъра на правосъдието, който е поначало зависим от съдебната власт, въпреки че е в изпълнителната. Остават министърът на вътрешните работи и председателят на ДАНС, чиито гласове няма как да надделеят.
Вносителите впрочем признават, че сега съдебната власт не разполага със собствени структури и с ресурси за тази работа, а също – че функционирането на системата е тромаво. Но пък и твърдят, че е безпрепятствено – макар че става не по закон, а под формата на сътрудничество с МВР и с правосъдното ведомство. Признава се и друго – че прокуратурата има достатъчно правомощия по съдебния закон да разпорежда определени действия, които изпълнителната власт е длъжна да изпълни. Оптимизирането на регламента и извеждането му до ранг на закон щяло обаче да регулира комплексно материята, носейки допълнителни предимства. А за да се осигури логистично цялата тази дейност, органите на съдебната власт се нуждаят от допълнително обезпечаване с кадри и структури, разполагащи с правомощия по Закона за МВР.
Авторите на проекта предвкусват и резултатите от тази реформа: Така прокуратурата като господар на досъдебното производство ще може да разчита само на собствени служители и ресурси в защитната дейност според определените в закона случаи. Идеята на предложените изменения в това направление е Бюрото по защита да се използва за посочените дейности не само след санкция от най-висок ранг, но и по изключение – за разлика от охраната на магистрати, която става негова изключителна компетентност. Следва успокоително уверение, че с предвиждането на възможност и основания Бюрото по защита да осъществява принудително довеждане и временни мерки по НПК не се отнемат или ограничават сродните правомощия на МВР и на правосъдното министерство. Те щели да продължат да ги изпълняват преимуществено, просто нямало да имат монопол върху дейност, обслужваща органите на съдебна власт.
Показателно е, че още в мотивите към проекта личеше очакване за негативна реакция на съдиите – да не решат, че прокуратурата им натрапва определени защитни мерки. Предвидено е в спорните случаи, когато съдия-докладчик направи предложение за включване на лице в програмата за защита, с което главният прокурор не е съгласен, то да подлежи на разглеждане от Съвета по защита. Съветът с петима висши магистрати в него под председателството на главния прокурор ще решава на кой колега и негови близки да даде охрана и какви да са параметрите й. Но в екстремни случаи неотложните превантивни мерки ще разпорежда главният прокурор.
nbsp;
nbsp;
В становището на ВСС за проекта са изразени резерви в много посоки. На първо място съветът възразява срещу мястото на новата уредба в законодателството. Посочвайки, че действащият закон за защита на лица във връзка с наказателни дела има приложение спрямо участници в наказателния процес, но не и спрямо магистрати, ВСС прави извода, че целите и съдържанието му коренно се отличават от целите и съдържанието на охранителните мерки спрямо магистрати. Съветът настоява, че охраната на застрашени магистрати по повод на тяхната пряка служебна дейност трябва да бъде регламентирана подробно не в този закон, а в Закона за съдебната власт. Преди това обаче иска отговори на следните въпроси:
– Подходящо ли е да се придава охраната на магистрати, в това число на съдии, на прокуратурата, която е страна в съдебния процес? Не накърнява ли такава форма на охрана равенството на страните в процеса? Не би ли могла да се развие форма на зависимост на един орган на съдебната власт от друг?
– Допустимо ли е поставяне под охрана на магистрат без неговото изрично предварително съгласие?
– Защо искането за охрана трябва да изхожда от административния ръководител на магистрата, от МВР, от ДАНС, но не и от самия него?
– Не е ли по-разумно, ако звеното за съдебна охрана към Министерството на правосъдието работи незадоволително, да се вземат мерки за подобряване на дейността му, вместо функциите му да се прехвърлят на орган на съдебната власт, за която ще са несвойствени?
– ВСС възразява и срещу вмененото му в проекта задължение да приема правила за оценка на заплахата и нивото на риска за застрашени съдии, прокурори и следователи, тъй като той е извън правомощията му по съдебния закон.
– Съветът иска финансова обосновка на проекта, тъй като не е съгласен и с констатацията, че промяната няма да доведе до бюджетни проблеми. Прехвърлянето на звеното за охрана от изпълнителната власт в съдебната ще натовари бюджета на последната, въпреки заявената увереност, че това няма да се случи.
