Противно на крилатата фраза на Маргарет Тачър, че Социализмът се проваля тогава, когато свършат парите … на другите (1983), нашият бюджет за следващата година е по-скоро въздържан, отколкото разхитително ляв. Може би защото парите на другите отдавна ги няма – основната мисъл за фискалния резерв е как да не падне под минимума.
Въпреки това, ако цитираме класика Дянков, пицата вече не е толкова постна, има повече мазнинки и месца, обясни червеният депутат Петър Кънев.
Мазнинките и месцата обаче са само в образованието, здравеопазването и социалната политика – сиреч непроизводствената сфера, а за политики, които директно влияят на растежа, постите продължават. Друг вкус придава на пицата и фактът, че силовите структури, които бяха бюджетно фаворизирани от бившата власт (спомнете си – 100 млн. за подслушване), за догодина ще са на щадяща диета.
Като цяло обаче духът на Дянков витае и в основния икономически закон догодина. Това е един бюджет (меко казано) на невмешателството – държавата като не помага, поне да не пречи. Има няколко позитивни изненади, които обаче крият и сериозни рискове, просто заради българската ни порода.
nbsp;
nbsp;
Опасенията по принцип, че това, което събират десните, левите го профукват, не се сбъднаха по отношение на бюджета за догодина. Че бъдещият основен икономически закон е вляво от центъра, е ясно – ще се харчи предимно за текущи харчове за заплати, пенсии…, т.е. ще се запушват прогнозирани дупки, а за инвестиции – пари няма. Разликата между сегашния и бъдещия бюджет е, общо взето хвани единия, удари другия, само дето другият е с една идея по-социален.
Разходната дисциплинираност
обаче може да е сигнал за страх, че броженията, стачките и окупациите може да натиснат допълнително харча, а ако настъпи и разложение в приходната част, да се стигне и до дестабилизация.
Предвижда се за образование да бъдат отпуснати допълнително 100 млн. лв., насочени към повишаване на качеството му, връзката му с пазара на труда и за стимулиране на училищата и университетите, които показват по-добро представяне по отношение на тези критерии, акцентира преподавателят от УНСС Петър Чобанов. Явно това е акцентът, с който правителството вдига летвата. Обективно погледнато, все по-задълбочаващото се несъответствие между образователните и квалификационните потребности на пазара и офертите на образователната система явно изисква спешни мерки. Единственото възражение тук е, че вместо да се спази основният постулат, че по време на криза държавата, ако харчи, трябва да е за образование, се сбъдва като качулка след дъжд. Тоест четири години бяха загубени за подобряване конкурентоспособността на работната ни сила.
Две разходни пера в бюджета не могат да не притесняват. Става дума за
онези 772 млн. лв. субсидии за нефинансови предприятия
което е много повече от предишни години и явно следва обещанията да се спасяват закъсали държавни компании като БДЖ, НЕК, Български пощи. Старата песен на нов глас. Ако няма реформи, в тези бездънни каци отново ще се излеят огромни средства на данъкоплатците без особен ефект. Да, ще бъдат спасени десетки хиляди работни места, но с цената на застоя.
Необяснима в случая остава категоричността на министър Чобанов, че акцентът сред мерките за стимулиране на икономическия растеж в бюджета за 2014 г. пада върху увеличаване на ефективността на публичните разходи и подобряване на качеството на публичните услуги.
Другото перо, което боде очите, е свързано с едни 640 млн. лв., записани като фонд за Публичната инвестиционна програма Растеж и устойчиво развитие на регионите. Определението за него е нов механизъм за финансиране на публични инвестиционни проекти и програми на конкурентен принцип, чрез който разходите ще се обвържат по-тясно с поетите в управленската програма ангажименти. Чобанов беше категоричен: Досега капиталовите разходи бяха в министерствата и всичко се решаваше на място. Сега решихме да въведем, както е в ЕС, програмно бюджетиране. Имаш проект – кандидатстваш .
Обещанията са за приемането на конкретен механизъм за отсяване на проектите на министерствата и общините, които ще кандидатстват по програмата. Очакваният положителен ефект от тази бюджетна иновация е, че парите за инвестиции ще бъдат концентрирани на едно място, а не разхвърляни по министерства, което евентуално ще увеличи контрола и ефективността им.
Добре звучи, а? За първи път в България
някой се е заел да мери ефективност от публичните инвестиции
nbsp;
Друг интересен момент е, че разходите за заплати на министерства и агенции могат да се променят с решение на Министерския съвет (МС), ако има икономии по други пера или при намаление на разходите за заплати в други ведомства. Тази оперативна самостоятелност преследват всички правителства от началото на кризата насам, след като тя им отряза джобните под формата на бюджетни излишъци, факт в продължение на седем години.
Новият тънък момент е, че догодина не само
ще може да се прехвърлят разходи между различни пера в една структура
ами ще могат да се взимат и средства от други структури. Нещо повече, кабинетът ще може да променя утвърдените със закона максимални размери на разходи и задължения на министерствата и агенциите, след като те представят годишните си отчети за 2013-а. С една дума, изпълнението на бюджета от кабинета ще се отдалечи още повече от гласувания му първообраз от парламента.
В Закона за Бюджет 2014 много бледо личи, че от следващата година ще имаме нов устройствен закон за бюджета – Закона за публичните финанси, творение на Дянков, гласувано в края на мандата му. Но същината на този закон, а именно програмното бюджетиране, бледнее в проекта. А замисълът иначе е добър – за парите на данъкоплатците да се конкурират програми и проекти, идващи отдолу, като се мерят ефектът и ефективността им, както и отражението върху стопанството като цяло.
nbsp;
nbsp;
Бюджетите на отделните министерства са минимално изменени. От една страна, това се нарича последователност в провежданата политика, дори би могло да се определи и като приемственост – обстоятелство, чуждо за българската политическа действителност.
За 10 от общо 16 министерства са предвидени скромни съкращения на разходите от 2 до около 8% в сравнение с тази година. Според Министерството на финансите, целта е икономии и ограничаване на чиновничеството, което е сред най-големите в ЕС. Стратегия за повишаване на ефективността на чантаджиите обаче липсва.
