По bTV дават нещо, което силно напомня шоуто Невада. Абе, аз колко пъти ще го живея този живот?!, възкликна моя позната във Фейсбук. И е права. Телевизиите категорично са превъртели. На всичкото отгоре се опитват да превъртат животите и на зрителите си, като пълнят програмите си с формати, отдавна потопени във формалин. Националните тв канали (без БНТ, поне засега) явно дружно искат да ни качат на шейната и да ни пратят в годините, когато Гала още не пиеше кафе всеки делничен ден пред камерите, а беше едно от момичетата на късмета и се разхождаше по сцената с къса пола и куфарче с пари, а Къци Вапцаров не бе и чувал за ВИП Брадър или за Фънки.
В момента Нова тв, ТВ7 и bTVса задръстили ефира с всякакви блудкави игри, в които обещават бързи и лесни печалби (но без Къци ), въртят се колела на късмета (пак без Къци), дългокраки, мълчаливи и усмихнати момичета отново носят куфарчета или седят и галят нови матраци, отварят перални, държат в ръце прахосмукачки, а понякога дори се подпират и върху чисто нови коли… Всички предавания – Национална лотария по Нова тв, Следващият, моля по ТВ7 и Това е цената по bTV, разчитат на изпитани през 90-те години на миналия век примамки – на лотариен принцип избират хора от публиката, които се борят за пари, прахове за пране, климатици или бойлери… Познания не са необходими, с изключение на общовойскови – да налучкат цената на някоя стока в Това е цената. Там условията са опростени, играчите се избират измежду няколко отбора, например на бакшишите или пък на домакините, които при добро стиковане може да си тръгнат с голям асортимент от предмети. Определено това шоу може да те върнев далечната 1993-а, когато Невада избиваше рибата и даваше по един автомобил. Липсва само онази част, в която някой избраник влизаше в кабина и беше къпан с банкноти.
Не знам за публиката, но телевизионните игри са нещо като капан за актьорите. Водещи в Това е цената са двама, и то популярнитеВеселин Калановски и Ники Станоев. Заради телевизионните си изпълнения и двамата вероятно са платили цената, ограничавайки театралните си изяви. Експерти твърдят, че игратабила изключително популярна в САЩ. Но защо трябва да се играе и у нас? Българските продуценти отказват да признаят, че не всички успешни формати отвъд Океана са такива и в България, и продължават да купуват и побългаряват всичко на кило.
Тв игрите влияят напълно противопоказно и на кариерата на Башар Рахал. Талантливият възпитаник на Стефан Данаилов в НАТФИЗ е като топче за пинг-понг на ТВ7. Миналия сезон го пробваха да води една незапомняща се игра с труден регламент, предназначена и обвързана с риалити формата Съблечи си късмета. Тя мина ей така – между другото, като пълнеж на програмата, но скъп пълнеж. Сега Рахал е в подобна ситуация – води тв шоу, в което правилата се запомнят трудно, а и едва ли ще го споходи някакъв изключителен зрителски интерес. Независимо че Следващият, моля е бг версията на световното шоу NEXT ONE, оригинален формат на холандския гигант ENDEMOL. Както и че е най-гледаният куиз през последните три години в Италия. У нас шоуто се излъчва веднъж седмично в праймтайма на TV7, а негов продуцент е Superfly Productions (Национална лотария, Съблечи си късмета, Къртицата). Практиката е показала, че подобни начинания, особено с повече от един играч на сцената, не са приемани благоприятно от нашата публика. Най-малкото тя се напряга да следи регламента, кой какво казва и изобщо, трябва изключително много да се вторачва. Неразбираемо остава също защо Башар Рахал загърби кариерата си в Холивуд и се отдаде на съмнително успешни еднодневни тв приключения и рекламни клипове?
Сред актьорите, на които телевизионните игри не се отразяват положително, е и Асен Блатечки. Преди десетина години той тръгна амбициозно да бори рейтинга на Шоуто на Слави Трифонов с Алозаложи. Предаването се славеше и с най-скъпите декори дотогава в българската тв история. Ръководството на държавната телевизия обаче взе мъдрото решение да замрази проекта, преди да се откаже завинаги от него заради ниския рейтинг. А Блатечки сподели тогава, че има много ангажименти в театъра и киното, и както се вижда не е било случайно.
Тв игрите превърнаха само един театрален актьор в особено популярен – Захари Бахаров. Той започна проекта Национална лотария малко преди името му да стане конвертируемо покрай успеха на сериала Под прикритие. Но лотарията успя да насочи вниманието върху него и да го измъкне от сянката на приятеля му Деян Донков. Предимствата на Национална лотария бяха, че нямаше конкуренти, независимо че правеше далечни асоциации с годините на триумфа на Невада. И в тази игра има красиви момичета, коли и се отварят едни сфери. Само че всичко минава някак по-безболезнено. Или поне до сегашния тв сезон и неговата наситеност с подобни формати.
Както обикновено, когато една телевизия направи нещо, другите веднага бързат да не изостанат и правят аналогичен проект. Сигурно се броят на пръсти предаванията, които нямат copypaste. Досега конкурентите не обръщаха внимание на ветерана Сделка или не, който кротко от години си върви без големи претенции, но с лоялна аудитория. То не се набиваше на очи, може би защото не бе в праймтайма. Но щом надушиха, че отново е време за игри, покрай успеха на Бахаров (в случая не без основното съдействие на БНТ сериала) и останалите се втурнаха да реанимират времето на супершоу Невада.
Всъщност програмните директори на телевизиите сигурно са прави – народът може наистина да иска да гледа подобни зрелища, защото както през 90-те години на миналия век и сега е затънал до уши в политическа, икономическа и духовна мизерия. Телевизиите са огледало на вкуса на публиката, макар че често го пренебрегват. Въпросът е кой определя вкуса – този, който предлага, или този, който потребява? И ако телевизиите се опитват да възпитават някакви ценности, правейки се на общественозначими , защо не правят аналогии на игри, в които познанието (макар и скромно) е водещият критерий за успех като Стани богат, да речем?
А и все пак колко пъти ще ни карат да го живеем този тв живот?
