Във вторник (5 ноември) в Ню Йорк се състояха избори, след които градът ще има нов кмет – демократът Бил де Блазио. В началото на 2014-а сегашният градоначалник Майкъл Блумбърг най-накрая ще напусне поста си, който заемаше в продължение на 12 години. Според старите правила, които вече са отново в сила, той трябваше да се оттегли още преди четири години, но Блумбърг се пребори с градските законодатели за правото да бъде преизбран за трети мандат.
Самият Блумбърг се подготвя да предаде властта на приемника си с чувство за добре свършена работа. В интервю за Forbes той заяви, че сегашните трудности на Ню Йорк са проблеми, които неизбежно придружават успеха. Някои например се оплакват, че животът в града е твърде скъп, но кой знае защо няма незаети работни места. Или друг проблем – местата в държавните училища не достигат, но това е, защото всички искат децата им да учат в тях. Колкото до задръстванията по пътищата, отговорът на кмета е още по-прост – ако искате да живеете без задръствания – преместете се в Детройт.
Училищата, които споменава Блумбърг, са централна тема през първия му мандат на поста. Точно средните училища преминаха под управлението на града и кметската администрация се зае да ги реформира радикално. Градоначалникът, който натрупа личното си състояние от бизнес информация, започна да разпределя бюджетните пари въз основа на отчетите, представяни от училищата. Който е успял да повиши успеха на учениците си, той получава повече. Това даде добър стимул на учебните заведения. Несъвършенствата на този подход обаче също са очевидни – лошите училища подобряваха отчетността си и се превръщаха в успешни, докато добрите се лишаваха от допълнително финансиране. На свой ред правозащитниците твърдяха, че кметът е поставил под заплаха развитието на образованието в бедните райони, където учениците се справят лошо заради пагубното влияние на заобикалящата ги среда.
Въпреки това усилията на Блумбърг на образователното поприще дадоха плодове и нивото на подготовка в училищата се повиши. Докато резултатите от борбата срещу бедността, която кметът обяви за главен приоритет на втория си мандат, не бяха толкова впечатляващи. През 2001 г. 19% от нюйоркчаните живееха под прага на бедността, през 2004-а процентът се запази, но впоследствие започна да нараства и достигна 21 на сто. Така че бедните в Голямата ябълка са 1.7 млн. души. В града има 50.9 хил. бездомни, като 21.3 хил. от тях са деца, а 5% от най-богатите нюйоркчани печелят средно 49 пъти повече от 20 на сто от най-бедните.
Истината е, че политикът Блумбърг е преди всичко милиардер и предприемач, което неизбежно предопределя достойнствата и недостатъците му. От една страна, той е демонстративно независим както финансово – кметът получава годишна заплата в размер на един долар, така и политически – отначало бившият демократ Блумбърг беше избран като републиканец, а след това стана безпартиен. От друга страна, той е твърде далеч от най-бедните граждани и техните проблеми. Кметът успя да оживи бизнеса в града, който беше изпаднал в депресия след терористичните актове на 11 септември. Но пък закри множество детски ясли, които позволяваха на по-бедните родители да си изкарват хляба.
Въпреки това външният облик на града се измени към по-добро, което признават дори противниците на кмета. В Ню Йорк има повече зелени насаждения, пешеходни зони и туристи. По-важното обаче е, че градът се превърна в безопасно място. По времето на Блумбърг броят на престъпленията рязко намаля. Ако през 90-те години в Ню Йорк се извършваха по шест убийства дневно, сега са по-малко от едно.
Градоначалникът се прочу и като твърд противник на безконтролното разпространение на огнестрелно оръжие. Опитвайки се да очисти улиците от него обаче, кметът заповяда на полицаите да действат на принципа спри и обискирай. Пазителите на реда започнаха масови проверки, като пребъркваха най-вече чернокожите и латиноамериканците, което логично предизвика недоволството на етническите малцинства и привържениците на борбата с дискриминацията. Или да вземем пълната забрана за пушене, която разбираемо предизвика ненавистта на пушачите.
Тези и други конфликти и противоречия доведоха до формирането на голямо недоволство сред местните жители, на чийто фон Блумбърг завършва третия си мандат. Впрочем самият трети мандат, който кметът прокара през 2008-а чрез градския съвет, не бе посрещнат с ентусиазъм от нюйоркчани. На изборите през 2009-а Блумбърг спечели по-малко от 51% от гласовете, а съперникът му – демократът Бил Томпсън – 46 на сто. Още през 2010-а в Ню Йорк се състоя референдум, който със значително мнозинство постанови връщането на предишния лимит за пребиваване на кметовете във властта – два мандата по четири години.
Иначе казано, за 12 години Ню Йорк успя да се умори от Блумбърг. Свидетелство за това са резултатите, с които демократът Бил де Блазио разгроми на изборите съперника си Джо Лот – 73 срещу 25 на сто от гласовете.
