Покрай знаковите оставки тази седмица да се чуди човек къде изчезна една от най-популярните и модни думи на прехода – компромат. Това звучно звукосъчетание с неподражаем терминологичен статут направо излезе от употреба.
Думата е русизъм – да не повярва човек, че братушките са изпреварили елинската и латинската мисъл. Виж – компромисът не е тяхна работа, там трябват взаимни отстъпки. Включително и откъм съвест, но все пак с цел постигане на съгласие. Това постига и компроматът , но без да чака опърничавият сам да отстъпи. Удряш го с улики, материали и факти за измислена, инсценирана или действителна постъпка (както казват речниците). Дали ще изкараш на светло тъмната му страна, или ще очерниш светлата, няма значение. Ако изманипулираш и проконтролираш (други два лексикални хита, оставащи актуални)общественото мнение, целта е постигната.
В началото на прехода всички решихме, че компромат е лошо нещо. Социализмът беше направил толкова много хора наивници, че те не приемаха току така рушенето на нечий благовиден образ.
Не приемаха, но после взеха да свикват. Към днешна дата на компромата се гледа едва ли не като на позитивно действие. В най-шумните скандали дори изглежда, че авторите му вършат народополезна дейност. Ако знаеш, че във всички случаи те манипулират, защо поне да не научиш истината. Пък като я научиш, всеки с умствения си багаж. Те, манипулаторите , не са те стиснали все пак за гърлото, нито са ти опрели пищова в главата. Вземете който искате горещ скандал напоследък, пък да видим ще се впише ли той в старото понятие за компромат.
Компромат ли е причината за внезапната оставка на партийния и парламентарен шеф Христо Бисеров? Ами не е, разбира се. Какъв наивник трябва да си, за да решиш, че същинското амплоа на Бисеров е да отстоява интересите на избирателите си в парламента? Че той сменя избирателите като партиите, които го изпращат там. Този човек има толкова нетрудов вид, че просто плаче за компромати. Но с оглед бума и престижа на нетрудовите дейности у нас някой спираше компроматите. А не трябваше.
Компромат ли са делата срещу бившия вътрешен министър и борец с мафията Цветан Цветанов? Дори според него не са. Той ги определя като политически мотивирани, но не и като компромати. И незаконното подслушване излезе, и апартаментите са налице. Дори НАП, която не посмя да компрометира Цветанов с проверката им, докато беше на власт, сега не получава упреци, че го компрометира с откритието, че не си е платил данъците и че тя си е затворила очите.
Компромат ли са разпитите на експремиера Бойко Борисов за записите Банкя и Мишо Бирата? Че попитайте го да видим какви ще ги дъвче. Не само разпитите, но и самите записи не са никакъв компромат. Виж, прокуратурата се компрометира предостатъчно, преди да се реши да го разпитва. А записите са си жива истина и не го компрометират, въпреки че за целта му влязоха дори в тоалетната. Пък и пустият му Борисов никога не дава вид на компрометиран. Той е просто над понятието и винаги в синхрон с естествените си нужди.
Компромат ли са офшорките и имотите на президента Росен Плевнелиев? Хайде де! Палати и хасиенди да им се ненагледаш, мераклийска работа. Но трае човекът, не споделя радостите си с народа, вероятно от скромност. А след като и други ги видяха, без да го питат, отсече, че всичко при него било наред. Какъв ти тука компромат, когато и електоратът разбра същото – че при държавния глава всичко е наред, другите да му мислят.
Въобще колко много интересни и актуални неща излизат наяве чрез компромати. Излизат дори неща, които човек не е сънувал. Ако политическото ежедневие на тази държава бъде лишено от компромати, тя ще рухне по-бързо от сроковете в най-мрачните прогнози. Проблемът е, че са малко. С тези темпове на компрометиране скоро няма да изплуваме. Особено ако прокуратурата посяга към властта само по компромати.
