Преди да извадят жълт картон на някой състезател добрите рефери във футболната игра обикновено му отправят устно предупреждение да внимава. Подобен похват възприе и Европейската комисия към производителите на енергия от възобновяеми енергийни източници. През седмицата тя разпространи насоки за държавната намеса в производството на електроенергия, които поне засега не са юридически обвързани. По всичко личи обаче, че те са адресирани най-вече към централите, произвеждащи зелена енергия, които през последните години получиха редица възможности да се развиват безпрепятствено благодарение на сериозните стимули от страна на националните правителства. Темата е особено актуална в България при плачевното състояние на българската енергетика.
Възобновяемата енергия – както вятърна, така и слънчева, дълго време бе развиваща се технология, която имаше нужда от държавна подкрепа. Технологичният прогрес, увеличената продукция на соларни панели и съответно намаляващите им цени накараха много държави членки да започнат реформиране на своите схеми за подпомагане на възобновяемата енергия, посочват от Брюксел. Освен това комисията препоръчва и няколко добри практики за страните, планиращи такива реформи. На първо място, финансовата подкрепа трябва да е ограничена само до ниво, гарантиращо конкурентоспособността на възобновяемата енергия. Схемите за подкрепа пък е необходимо да са гъвкави и да реагират на спадащите производствени разходи. А продукцията от вече утвърдените технологии трябва постепенно да се обвързва с цените на свободния пазар и в бъдеще цялата подкрепа да бъде оттеглена, казват в прав текст еврокомисарите.
Препоръчва се и избягването на една грешка, която българските власти вече сториха – да се налагат необявени или влизащи в сила със задна дата промени в механизмите за подпомагане поради разбираемите очаквания на инвеститорите за възвръщаемост от направените вложения. В същото време обаче дебело се подчертава, че държавите членки са длъжни да координират своите енергийни стратегии така, че да гарантират ниски цени за потребителите – както за потребяваната енергия, така и за дължимите такси.
Разглежда се и проблемът с осигуряването на резервни мощности за балансиране на системата, когато няма слънце или не духа вятър. Увеличаването на дела на възобновяемите енергийни източници засилва предизвикателството. По тази причина вече в няколко държави членки тече дискусия как да се организират и финансират резервни мощности – например ТЕЦ и газови централи, които лесно могат да бъдат пускани и спирани, се отбелязва в насоките. Съветът е да се премахнат всички елементи, които пречат на пазара да осигури необходимата енергия. Сред пречките са регулираните цени и твърде високите субсидии за възобновяема енергия – все изкривявания, които се наблюдават в нашата енергетика.
Правителствата също е необходимо също така да създадат условия, гарантиращи, че производителите на електричество от възобновяеми източници ще реагират на сигналите на пазара. Гъвкавостта на търсенето, например чрез въвеждането на няколко различни тарифи, стимулиращи консумацията на енергия извън най-натоварените часови зони, също трябва да се поощрява, заявяват от Брюксел.
Както вече казахме, изложените принципи не са юридически обвързващи. Те обаче ще бъдат използвани при оценките на Европейската комисия за държавни намеси в енергетиката. Освен това ще се обсъди и възможността за бъдещи законови актове, които да осигурят пълното им спазване.
