От 1990-те представителите на китайския елит с изгодни семейни връзки във висшите политически кръгове масово започваха работа в чуждестранни финансови корпорации, включително и в Bank of America Merrill Lynch, Citigroup, Goldman Sachs, Morgan Stanley и JPMorgan. Сега обаче, когато антикорупционната кампания в Китай набира обороти, тази практика е напът да приключи.
Партийни връзки
nbsp;
В чуждестранните инвестиционни банки и техните съвместни предприятия в Китай работеха децата и внуците на бившия генерален секретар на Китайската комунистическа партия (ККП) Цзян Дзъмин, както и на премиер-министрите Вен Цзябао и Чжу Ронцзи. Дъщерята на Вен беше служител в Credit Suisse и Lehman Brothers. А синът на Чжу е ръководител на China International Capital – бивше съвместно предприятие с Morgan Stanley.
Сега ККП се опитва да разсее представата, че реформите през последните 30 години са били изгодни единствено за китайския елит. В страната върви мащабна антикорупционна кампания. В същото време американската Комисия по ценните книжа и фондовите борси (SEK) разследва практиката на наемане на служители с връзки от JPMorgan Chase. Американските власти изясняват дали децата на високопоставени китайски чиновници са били наети срещу изгодни договори за банката от министерството на железниците и китайската инвестиционна банка Everbright Bank.
Разследването впрочем може да се обърка от факта, че биографиите на подобни служители биха впечатлили и най-придирчивия работодател. Че кой друг, ако не възпитаниците на най-добрите университети в света, които често са представители на китайския елит, да работи в най-големите финансови корпорации и банки?
Повечето китайци, които работят в тези банки, обикновено имат големи връзки. Очевидно това е изиграло значителна роля при устройването им на работа – твърди източник, свързан с разследването. – Обикновено обаче те имат и дипломи от най-добрите американски университети, притежават голям опит и прекрасна квалификация. Затова е твърде сложно да се твърди, че са били наети само заради високия им статут. Доказването, че банката е сключила изгодни сделки единствено благодарение на връзките на такива служители, също не е лесна работа.
Първата принцеса на финансовия пазар
nbsp;
Практиката на наемане на представители на елита от международните финансови корпорации започва с Маргарет Жен, годеница на бившия премиер-министър Чжао Цзян и дъщеря на един от най-високопоставените партийни чиновници. В началото на 1990-те тя става служител на хонконгското подразделение на инвестиционната компания Bear Stearns.
В резултат на това компанията получава изгодни договори. Например участва в пласирането на борсата на акциите на железницата Шенчжен – Гуанчжоу, както и в сделката по привличането на 2 млрд. щ. долара в капитала на компанията China Telecom.
Успехите на Жен привличат вниманието на шефовете на банка Citigroup, където през 2001 г. се премества да работи. Служител на институцията, участвал във взимането на решението за нейното назначаване, твърди: Да имаш служител с връзки в Китай е просто необходимост.
През 2004 г. Жен се присъединява към Merrill Lynch. След това към подразделението на BNP Paribas в Хонконг, където работи от 2009-а до 2012-а. Днес тя отново е служител на Merrill Lynch. Работодателите буквално се надпреварват за нея, защото има огромен опит – твърди представител на ръководството на банката.
Местните инвестиционни фондове стават лидери
Сега китайският елит търси нови възможности. Много от младите му представители предпочитат да работят в местните фондове за преки инвестиции. Уинстън Вен Юнсон, син на Вен Цзябао, създаде през 2005-а инвестиционния фонд New Horizon. Алвин Цзян Чжичен, внук за Цзян Цзъмин, напусна хонконгското отделение на Goldman Sachs и започна работа в китайската инвестиционна компания Boyu Capital Advisory.
Някои виждат в това нови перспективи – местните финансови компании изтласкват от пазара западните си конкуренти. Фондовете за преки инвестиции, в частност Carlyle и TPG, навремето получиха огромни печалби от сделки в Китай. Възможно е обаче подобни победи да останат в миналото. И това не е за чудене. Китайците стават все по-опитни в областта на финансите и разбират колко големи печалби могат да получат на вътрешния пазар.
