Представете си такова административно обслужване, при което се обаждате по телефона, заявявате какво ви е необходимо и в определения от закона срок получавате по пощата съответните документи. Без обикаляне по институциите и висене по опашки, без попълване на безсмислени молби и заявления и най-важното – без възможности за корупция. Колкото и невероятно да звучи цялата тази работа, тя може да се превърне в реалност, и то още през следващата година. Първата стъпка бе направена през седмицата, когато на редовното си заседание Министерският съвет одобри проектозакон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс.
В действителност още през 2012-а правителството на ГЕРБ започна работа по проекта Въвеждане на комплексно административно обслужване за предоставяне на качествени услуги на гражданите и бизнеса, но не защото изгаряше от желание да се справи с бюрокрацията. Причината бе в безвъзмездната финансова помощ от над 2.5 млн. лв. по оперативната програма Административен капацитет. А и не си мислете, че парите са отишли при чиновниците на Дондуков №1. На 17 октомври 2012-а 84 880 лв. без ДДС са дадени на МАГ Адвъртайзинг за осигуряване на публичност, а на 5 декември същата година бе подписан и договор със софтуерната компания Технологика за предоставянето на консултантски услуги по споменатия проект. Той е на стойност 1 680 500 лв. без ДДС и изтече в началото на този месец. Срещу тлъстия хонорар Технологика набързо подготви базисен модел за комплексно административно обслужване, който бе публикуван за обществено обсъждане точно по време на парламентарните избори през май. След това на 16 юли кабинетът на Пламен Орешарски го прие и на негова база подготви одобрените сега промени в Административнопроцесуалния кодекс.
С първата от тях се създава легална дефиниция на понятието комплексно административно обслужване. При него услугите се предоставят от компетентните органи, без да е необходимо заявителят да дава информация или доказателствени средства, за които са налице данни, събирани или създавани от администрацията, независимо дали те са в електронна форма, или на хартиен носител. Дефиницията определя също кръга от субектите, реализиращи административното обслужване, като в обхвата попадат не само държавните и общинските ведомства и институции, но и лицата, осъществяващи публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги.
Най-ключовата промяна обаче е свързана с разпоредбата на чл.28, ал.3. С нея се въвежда категорична забрана административните звена да изискват данни или документи, които са налични при тях или при друг орган, както и задължението да си ги осигуряват служебно. Именно по този начин цялата необходима информация за предоставянето на исканата услуга ще се осигурява по служебен път. Но ще е интересно да видим как подобна мярка ще се приеме от чиновниците, които сега се изживяват като истински властелини зад бюрата си.
Друга съществена крачка напред за българската администрация е въвеждането на възможността гражданите да подават своите заявления и да получават съответните документи по електронен път, телефон, факс, пощенски оператори или друго техническо средство. Това също ще е горчива хапка за държавните служители, свикнали да размотават и връщат по хиляда пъти хората, и ще е истинско чудо, ако те я преглътнат.
Предвижда се още създаването на единни центрове за предоставяне на информация и услуги. В същото време е заложено сроковете за изпълнението на услугите да се запазят в сегашните рамки, тъй като е преценено, че служебното събиране на данни не би трябвало да забави процеса.
Всички тези новости, стига да се прилагат реално, несъмнено ще са от голяма ползва за гражданите и бизнеса и чувствително ще намалят бюрокрацията. Въпросът е ще се променят ли таксите на услугите и коя точно институция ще ги събира? Днес това е основен коз за редица ведомства. Но занапред правото да определя таксите за комплексното административно обслужване ще е на Министерския съвет. За събирането на приходите пък се предвижда създаване на единна бюджетна сметка под контрола на кабинета. Идеята е да се види колко са постъпващите в бюджета средства, каква е ангажираността на съответните администрации и да се проследи причинно-следствената връзка между предоставяната услуга и заплатената такса. Освен това единната сметка ще позволи да се направи анализ на размера на тарифите, както и да се трансферира част от сумата към лицата и организациите, предоставящи обществени услуги. В случаите, когато има участие на общините, възстановяването на стойността на услугите ще се извършва чрез механизмите за взаимодействие между републиканския и общинските бюджети.
Хубаво е, че законопроектът не предвижда преразпределение на пари от единната сметка към администрациите на централно ниво и специализираните териториални звена. Те се финансират от държавния бюджет за извършваната от тях дейност, а е налице и законова забрана чиновниците да се стимулират за сметка на таксите.
Оттук нататък остава само да се надяваме, че енигмата Комплексно административно обслужване няма да заприлича на електронното правителство, за което всички говорят, но никой не го е виждал.
