Лошите заеми превърнаха Балканите от високодоходен рай в черна дупка за международните банки, като окастриха възможността им да дават заеми и да разчитат на икономическия потенциал на региона, пише Ройтерс.
В началото на първото десетилетие на новия век капиталовата печалба на албанските банки достигаше 34%, като до кризата беше в двуцифрени стойности. Но за първото тримесечие стойността е минус 2%.
Преди кризата банките с чужди собственици на Балканите теглеха нисколихвени заеми от своите задгранични централи, които след това даваха срещу по-високи лихви на местния пазар. Заради слабо развитите капиталови пазари кредитите бяха основен източник за финансиране на компаниите.
Но кризата от 2008 г. сериозно засегна корпоративния сектор и клоновете на чужди банки спряха да получават кредити от компаниите майки. Натрупаната до момента печалба, главно от инвестиции в ДЦК, отиде, за да се погасяват дълговете на групата.
Райфайзенбанк интернешънъл, втората по активи банка в региона, през септември повиши прогнозата си за провизии за лоши заеми с 20% за тази година, обяснявайки това с проблеми в Албания, България и Словения.
През октомври лошите заеми в Сърбия достигнаха 24,5% при 19% в началото на 2013 г. По-зле от този показател е само Гърция, където лошите заеми в четирите най-големи банки възлизат на 28%.
Историята се повтаря в целия регион – лошите заеми в Албания са 24%, 15 процента са в Босна, 17% – в Черна гора, и 14% в Хърватия, най-новата членка на ЕС.
По данни на Европейската централна банка към края на 2012 г. размерът на лошите заеми в България е 12,5, а в Румъния – 18 процента.
Положителният факт е, че банките на Балканите имат по-високи нива на капитала, отколкото средно за ЕС, което им дава по-добра възможност да абсорбират бъдещи загуби от лоши кредити.












