Внасянето на проекта стана само дни, след като депутатът от ГЕРБ и бивш председател на НС Цецка Цачева обвини правосъдния министър Зинаида Златанова, че нищо не работи по съдебната реформа, а тя била крайно належаща. В началото на ноември Цачева обвини кабинета Орешарски, че е спрял съдебната реформа и по време на блицконтрол попита Златанова защо вече пет месеца не е внесла за обсъждане законопроекта за съдебната власт, който бе изготвен именно по времето на управлението на ГЕРБ. Цачева дори обвини Златанова, че не познава работата на министерството, което ръководи.
В отговор правосъдният министър обясни, че въпросният законопроект е пратен на Висшия съдебен съвет, който да даде становище по текстовете. По-късно пред медиите Златанова добави, че Цецка Цачева има къса памет, защото проектът за промени в ЗСВ е бил внесен в парламента в началото на година, докато ГЕРБ бяха още на власт, но Цачева, като тогавашен председател на НС, не го е придвижила към ресорната комисия. Златанова попита защо това не е сторено, а сега изведнъж Цачева проявила загриженост към съдебната реформа.
Действително в две поредни заседания миналата седмица ВСС проведе обсъждане текст по текст на предлаганите промени, като основно дебатите бяха съсредоточени върху критериите за атестиране и за конкурсите за повишаване. Очаква се тази седмица ВСС да оформи крайното си становище и да го прати на министъра на правосъдието.
Така например ГЕРБ запазва предложението членовете на ВСС да получат допуск до класифицирана информация по силата на длъжността си, без да минават през проверки на спецслужбите. Въпросът е изключително спорен, през годините негови членове са заявявали нееднократно, че ВСС е административен орган, който при решаване на поставените пред него въпроси не може да се позовава на секретни данни. Някои членове на този състав на ВСС, обаче, решиха да получат допуск като минат през проверка, за да могат да четат класифицирана информация, която се събира в рамките на досъдебни производства. Вече се стигна дотам такива данни да бъдат използвани в рамките на дисциплинарни производства срещу магистрати. По повод на един от тези случаи членът на съвета Камен Ситнилски сезира главния прокурор с искане да бъдат разследвани колегите му Ясен Тодоров и Галя Георгиева за извършено престъпление по чл. 145а от НК – разгласяване на данни, събрани със СРС, извън целите на наказателното производство. Двамата изчетоха секретни материали, а после ги споделиха с колегите си от Етичната комисия, за да бъде образувано дисциплинарно производство срещу Ситнилски. Парадоксът е, че Галя Георгиева не само е сред читателите на класифицираната информация, но тя е сред вносителите на предложението за образуване на дисциплинарка срещу Ситнилски, председател е на дисциплинарния състав, че и дори докладчик. Човекът-дисциплинарка, както се пошегуваха някои магистрати.
В проекта за промени на ЗСВ, внесен от ГЕРБ, е залегнало още определяне на разумна норма на натовареност, индивидуална норма на натовареност, търсене на дисциплинарна отговорност от магистрат, който забави изписването на мотивите повече от 6 месеца след изтичане на законовия срок, създаването на регистър на командированите магистрати (такъв вече има), критерии за атестиране и за повишаване в длъжност, въвеждане и прилагане на електронно правосъдие и други.
Една от предлаганите промени е магистратите, избрани за административни ръководители, да могат да се върнат на старите си позиции след изтичане на мандата. Въпросът всъщност е изключително актуален.
nbsp;













