С промените в Закона за кредитните институции, българското законодателство ще се синхронизира напълно с изискванията на Директива 2013/36/ЕС за осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници. Това отбеляза финансовия министър Петър Чобанов, след заседанието на Министерския съвет в сряда.
В директивата са описани правилата, по които БНБ ще извършва надзора, новите изисквания за оповестяване на финансовото състояние на банките, процедурите за провеждане на стрес-тестове, по резултатите от които ще се оценява устойчивостта на кредитните институции при сътресения в икономиката.
На БНБ са дадени и правомощия да взема решения за оздравяване на банки. Но едни от най-важните изменения са свързани с процедурите, по които БНБ уведомява и получава информация от европейските структури за надзор над банковата дейност – Европейския банков орган, Европейския съвет за системен риск и все още несъздадения надзор към Европейската централна банка. Става въпрос за сложни и чисто технически процедури, чиято цел е надзорът на БНБ и съответно на европейските надзорни структури, бързо и изчерпателно да се информира за проблемите, възникващи както в нашия, така и в европейския банков сектор при запазване на необходимото ниво за поверителност на информацията.
БНБ се определя като компетентен надзорен орган за банките в България, съгласно регламента за капиталовите изисквания, както и за макро-пруденциален надзор с цел поддържане на стабилността на банковата система, посочи Чобанов.
По думите му, с промените в Закона за кредитните институции се въвеждат и някои нови изисквания към членовете на органите за управление на банките, свързани с упражняваните от тях функции. Наред с това се въвежда и изискване за подготовка от банките на планове за възстановяване, а от БНБ – на планове за банково преструктуриране. Регламентират се и изисквания в областта на консолидирания надзор и се въвежда изискване за оповестяване от страна на БНБ на констатирани нарушения и наложени санкции в сектора.
Законът ще въведе и някои промени по отношение на регистрирането и надзора на някои небанкови финансови институции (каквито са компаниите за бързи кредити, например) с цел да се избяга дублирането на функции. Предвижда се регистрационната процедура да се запази само за тези, които предоставят финансов лизинг, гаранционни сделки или друга форма на финансиране.
Чейндж бюрата ще бъдат вписвани само в НАП като обменни бюра, а лицензите им ще се издават от Комисията за финансов надзор и няма да бъдат регистрирани в БНБ, посочи финансовият министър.
С директивата, която е приета в пакет с Регламент 575/2013/ЕС, на ниво ЕС се въвеждат разпоредбите на новото Базелско споразумение за капитала, т. нар. Базел 3 . Неговата основна цел е подобряване на качеството и консервативността на надзорните стандарти на глобално, вкл. на европейско ниво. Поради възприетия от ЕС подход на максимална хармонизация, въвеждането на изискванията на директивата в българското законодателство ще доведе до либерализиране на някои пруденциални разпоредби спрямо установеното досега по-консервативно местно надзорно третиране на банките от страна на Българската народна банка.
Основните нови моменти в споразумението Базел 3 , които имат значение за надзорната рамка за банките в България, са свързани с въвеждането на няколко режима на капиталови буфери, които донякъде компенсират отпадането на възможността за нормативно установяване на минимална капиталова адекватност от 12% за банките у нас.
Директивата за капиталовите изисквания предвижда въвеждане на стандартизиран режим на надзор и върху ликвидността и върху нивата на ливъридж. Тъй като този вид надзор почива на правила, които все още не са окончателно приети от Базелския комитет, към момента не са определени задължителни съотношения, т. е. няма минимално определени нива на ликвидност и на ливъридж.
Въвежда се изцяло нов режим за третиране на експозициите към централни контрагенти и за определяне на корекции на кредитните оценки при експозиции в сделки с деривати. Прилагането на директивата и регламента за капиталовите изисквания трябва да започне от 1 януари 2014 година.
