Покрай депутатските препирни дали бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г. е справедлив или продънен, темата за необходимата промяна в действащия здравноосигурителен модел отново бе оставена да чака по-добри времена. А, както посочва председателят на парламентарната здравна комисия д-р Нигяр Джафер, всички бъгове на здравната система започват именно оттам. По някаква мрачна антилогика българският модел е събрал всичко най-лошо от действащите осигурителни системи по света и всеки следващ ден, в който той продължава да работи, носи огромна загуба на пари. Уж съществува независим публичен фонд като здравната каса, а държавата се намесва в администрирането му и чат-пат прибира по някой милиард, за да запушва дупки в централния бюджет. Уж имахме доброволни здравни фондове, но те бяха принудени да се пререгистрират като застрахователи. Последните сега със сигурност се чувстват като в небрано лозе, защото нито знаят каква роля им е отредена на здравния пазар и какви осигурителни пакети ще покриват в бъдеще, нито са наясно какви законови поправки ще се стоварят върху тях.
Изглежда обаче, че началото на промените в здравното осигуряване ще стартира най-рано в средата на следващата година. По план
изграждането на втория осигурителен стълб
nbsp;
трябваше да започне със 104-те млн. лв. резерв, планирани в бюджета на здравната каса за 2014-а, но вече е сигурно, че с тези пари ще бъдат платени на болниците 20% от извършената дейност през последното тримесечие на тази година. Това донякъде е добре, тъй като здравният министър д-р Таня Андреева и управителят на НЗОК д-р Румяна Тодорова имат много работа, за да подготвят терена за рестартирането на системата. Дотогава ресорният министър трябва да представи крайния вариант на Националната здравна стратегия и новата здравна карта, с която поне малко да се коригират аномалиите на болничния пазар. Дотогава вероятно ще бъде уточнено и какво точно ще представлява здравната каса, как и от кого ще бъде управляван фондът.
Добре е, че поредната финансова и организационна реформа в здравното осигуряване ще става с участието на съсловните организации, тъй като от досега заявените от политиците намерения нито едно не звучи като завършен, нежели като неоспорим модел. Засега най-много поддръжници има идеята от 8-те процента здравна вноска три-четвърти да отиват в здравната каса, а останалата част – в доброволен фонд. При това положение здравната каса ще работи с по-голямата част от парите, а с останалата част ще оперират застрахователите. Проблемът е, че и сега планираните за следващата година над 2.3 млрд. лв. за плащания вероятно няма да стигнат, така че разделянето на ресурса едва ли ще доведе до нещо по-добро, освен ако за бялата престилка на всеки лекар, зъболекар или аптекар не бъде пришит по един данъчен инспектор. Този модел
би проработил с допълнителни 2%
nbsp;
данък здраве, които да отиват при частниците, но на този етап правителството на Пламен Орешарски очевидно не би се решило на такъв, противоречащ на социалната му политика ход.
Особен вариант на този модел бе анонсиран на краки от здравния министър д-р Таня Андреева. Според нея вноските също следва да бъдат разделени между касата и осигурителите в съотношение 6 към 2, но на допълнителните фондове ще се предоставя изключителното право да сключват договори с болниците за покриването на основния пакет дейности. За здравната каса пък остават контролните функции и задължението да доплащат за непокритите здравни услуги. Предложението на Андреева си има своите плюсове, тъй като би било важна стъпка към премахването на монопола на касата. Защото някои услуги, които здравноосигурителната каса покрива, са сред най-търсените и в частното осигуряване. Те са предимно в доболничната помощ и засягат направленията за преглед при специалист, отпускани от личния лекар. Много хора бягат от бюрокрацията и избират застраховка, която да елиминира дългата процедура. Проблемът е, че при така зададените параметри реформата би внесла само допълнителен хаос в здравеопазването. Осигурителите ще заработят като миникаси, но с четвърт от общите средства е очевидно, че няма как да покрият основния пакет от дейности. Което пък би ги накарало да сключват договори само с избрани болници. Идеята не бе приета особено радушно от д-р Румяна Тодорова, която задочно попита кой ще накара даден фонд да сключи контракт с лечебница, на чиято територия има значителен брой здравно неосигурени и съответно ще има по-голям риск от загуба на средства.
Според управителя на касата при тази схема не е ясно по какви канали ще се обменя информацията между здравната каса и фондовете, за да не се получи изкривяване. Най-добре е като начало здравните фондове да покриват медицинските изделия и иновативните дейности, а не болничната помощ, посочва тя.
На пръв поглед най-екзотичната, но и засега най-добре обоснована идея дойде от Движение България на гражданите. От екипа на Меглена Кунева предлагат всеки здравноосигурен българин да има личен спестовен влог, в който да се събират 2% от вноските, които плащаме. По думите на д-р Красимир Гълъбов, член на Изпълнителния съвет на партията, ако въпросните средства, които сега постъпват в здравната каса, се дадат на фондовете или застрахователите за лични влогове, гражданите ще бъдат стимулирани да са отговорни към здравето си. Съответно и
монополът на касата ще бъде разбит
nbsp;
с въвеждането на пазарна конкуренция. От движението посочват, че бюджетът на касата е демографска бомба, тъй като болниците се множат, а събираемостта на здравните вноски намалява. Според експертите на Кунева само въвеждането на финансови стимули ще спаси разпадащата се система. Бисер Манолов от икономическата група посочва, че хората, които се грижат за здравето си и пет години не са посещавали болница, е логично да имат спестени средства за сметка на тези, които например злоупотребяват с алкохол и цигари и не плащат осигуровки, но пак се възползват от системата. В това предложение има доста здрава логика, защото ако 2% от вноските ни отиват директно по лична осигурителна партида, само с дебитна карта пациентът може директно да плаща за непокритите от касата услуги, вместо да дава пари под масата, а болницата да се чуди как да окачестви интервенцията, за да получи някаква възвръщаемост от публичния фонд.













