Атаката срещу изпълнителния директор на Агенцията по заетостта Камелия Лозанова намирисва на разчистване на сметки, в което някой е въвлякъл твърде пунктуалните, но очевидно непознаващи добре спецификите на трудовия ни пазар чиновници. Какво показват фактите? Имаме три писма, изпратени през януари, септември и октомври 2013-а от ръководителя на Генерална дирекция Заетост, социални въпроси и приобщаване на Европейската комисия Коос Ришел до българското правителство. В тях се споделят някакви претеснения и тревоги заради липсата на адекватен институционален капацитет, безпристрастност и високо качество на операциите, реализирани от Агенцията по заетостта. Говори се и за множество сигнали от недоволни бенефициенти по оперативната програма Развитие на човешките ресурси, но не е посочено нито едно доказателство, че институцията не си върши работата.
Ако някой иска целенасочено да ореже парите за България за труд и социални дейности, трябваше да намери по-интелигентен начин да го направи. Особено пък обвинението за липсата на капацитет направо е съшито с бели конци, защото едва ли има служители, участващи в повече проекти за обучения, от тези в трудовата агенция.
От друга страна, въпреки че не получи нито едно конкретно обвинение, Лозанова се защити подобаващо, изтъквайки, че всички компетентни одитни органи у нас и от Европа не са установили нарушения в ръководството й. Тя предположи, че зад атаките срещу нея стоят фирми, чиито интереси са били засегнати, като за пример посочи прекратените 21 споразумения с доставчици на обучения със спрени плащания за няколко милиона лева, анулираните договори с работодатели, нарушавали трудовото законодателство, и докладваните от експертите й на Европейската служба за борба с измамите 76 нередности на стойност 1.7 млн. лева. Лозанова добави, че екипът й е наваксал седемгодишно изоставане при усвояването на евросредствата и че няма да бъде загубена и една стотинка от парите, за които отговаря агенцията, ако не продължим да си създаваме инсинуации. Цитирани бяха данни, според които заложените пред ведомството цели за 2013-а вече са преизпълнени – изплатени са около 350 млн. лв., или с над 40 млн. повече от предварителните разчети, ще бъдат спасени и други 25 млн. лв. с прехвърляне на средства от други приоритетни оси на Развитие на човешките ресурси.
Така че държавният посредник си върши работата. Друг е въпросът доколко програмите му са адекватни за трудовия ни пазар, само че това влиза в преференциите на социалното ведомство.
Най-лошият сценарии е случаят да бъде политизиран. Всеизвестно е, че Камелия Лозанова и предшественичката й Росица Стелиянова-Янкова, която сега е заместник социален мимистър, съвсем не са в прекрасни отношения. Знае се и че Стелиянова бе принудена да напусне агенцията от бившия ресорен министър на ГЕРБ Тотю Младенов, който назначи на нейно място близката до него Лозанова. Моментът за лов на вещици обаче съвсем не е подходящ. Брюксел вече ни предупреди, че ако не разрешим проблемите си, заявката ни за парите на Европейския социален фонд може и да бъде забавена.
