Никакви археологически проучвания по трасетата на новите магистрали не са извършвани или възлагани от началото на тази година от Агенция Пътна инфраструктура. Опитите на ведомството да наеме екипи за разкопките по Марица, Струма, Хемус и аутобана до Сърбия се провалят един след друг, което в крайна сметка забавя изпълнението на пътните проекти. Така, след дългите спорове за важността на находките по трасетата на изграждащите се магистрали, решението на сегашното правителство да развърже кесията за археолозите е напът да се окаже безрезултатно.
Парите за разкопки неведнъж предизвикаха остри дебати между научните среди и бившите управляващи от ГЕРБ. Бойко Борисов редовно обвиняваше археолозите, че създават спънки пред строителството на пътищата и дори ги инструктира как да облекат ватенки и да си вземат по един калорифер, за да приключат по-бързо проучванията. Днес отношението към гилдията е по-различно, но фирми, които да извършат пълни спасителни археологически разкопки, не се намират.
Неотдавна Агенция Пътна инфраструктура обяви за трети път конкурс за избор на компания, която да извърши проучвания по Лот 2 на магистрала Струма от Дупница до Благоевград. Става дума за установени обекти, които попадат в рамките на сервитута на пътя и ще бъдат засегнати при неговото строителство. Сред тях са Късноантично селище в местността Черешарника край Дупница, Некропол и Селище в землището на Джерман, друго късносредновековно и възрожденско селище в района, неолитно селище край село Мурсалево, както и подобно край Кочериново. За изследването и опазването на всички обекти са предвидени близо половин милион лева, само че при предишните две процедури – от 30 юли и от 13 септември, не постъпи нито една оферта. Крайният срок за участие в сегашния търг е 12 декември. Този път обаче дори и да се стигне до договори, ватенки и калорифери, забавянето трудно ще бъде наваксано. Оттам и строителят на участъка – Консорциум Струма-лот 2, в който влизат Импреза, Италия, ГБС Инфраструктурно строителство и Пътстрой -92, неминуемо ще закъснее с работата си.
Подобно е положението и с първия лот на магистрала Марица – от Оризово до Димитровград, поради което сроковете за пускането на 31-километровата отсечка вече бяха удължени до средата на 2014 година. В края на май Пътна инфраструктура обяви поръчка с бюджет от близо 1.1. млн. лв. за археологически разкопки по терена, но след месец процедурата бе прекратена, тъй като не постъпи нито едно предложение. След това – на 29 юли, пътната агенция реши да покани за проучването директно Софийския университет Св. Климент Охридски, Националния археологически институт, регионалния Исторически музей в Стара Загора и регионалния Исторически музей в Хасково. Но за всеобща изненада нито една от тези институции не пожела да се заеме с опазването на археологическите открития. Засега е известно единствено че находките в района на чирпанското село Златна ливада и димитровградското село Великан са от късната античност и османския период. Открити са части от селище и некропол, както и множество фрагменти битова керамика, стъклени гривни и други ценности. А дали и кога ще бъде обявена нова процедура за обследването им не се знае.
Нито една оферта не бе подадена и в конкурса за проучвания по автомагистрала Хемус от 337-и до 342-и километър край пътен възел Белокопитово. За изследването на терена от общо 13 декара бяха заделени 360 хил. лв. и по план то трябваше да приключи тази есен, но очевидно работата ще остане за идната пролет. Още повече че засега пътната агенция не е обявила нова поръчка.
Археологически проучвания по трасето на бъдещата магистрала от София до Калотина също не се правят, независимо че за целта са осигурени 660 хил. лева. Този път обаче проблемът не е в липсата на желаещи, а в некомпетентността на чиновниците от Пътна инфраструктура. След обявяването на търга в края на май Националният археологически институт подаде жалба до Комисията за защита на конкуренцията, в която твърди, че не са спазени разпоредбите на Закона за обществените поръчки по отношение на археологическите разкопки. Антимонополният орган се произнесе на 30 юни, обявявайки конкурса за незаконосъобразна, но пътната агенция взе решението за неговото прекратяване чак на 25 ноември. Сега предстои да бъде направен нов опит за възлагането на такава поръчка.
Всъщност самото строителство на аутобана до Сърбия е все още под въпрос поради изчерпаните средства по оперативната програма Транспорт. Идеята е той да бъде построен на два етапа, като първият включва изграждането до края на 2015-а на участъка от границата до пътен възел Храбърско. Продължението от Храбърско до Северната скоростна тангента на София е включено в приоритетните обекти от новия програмен период на Транспорт. Въпреки това няма да е лошо археологическите проучвания да се извършат навреме, а не в последния момент. Известно е, че от двете страни на пътя край Сливница в местността Сарай и село Алдомировци има находки от късножелязната епоха и от античността.
