Управителят на Бенк ъф Инглънд Марк Карни предприе съвместни действия с финансовия министър Джордж Озбърн за ограничаване на скока на жилищните цени във Великобритания, като обяви на 28 ноември промяна на схемата Рефинансиране срещу кредитиране. Уверени, че проблемите в местния жилищен сектор до голяма степен са решени, двамата шефове решиха през 2014-а да обвържат субсидиите, които предоставят на банките с ангажимент да отпускат заеми за малки и средни фирми. Ще бъдат премахнати и преференциите, които позволяваха на банките да не заделят допълнителен капитал за ипотеките, сключени по силата на схемата за насърчаване на жилищния сектор.
Новината, напълно закономерно, доведе до поскъпване на английската лира и до спад на цените на акциите на компаниите от строителния бранш.
Промяната бе обявена в доклада за финансова стабилност на Бенк ъф Инглънд, публикуван на 28 ноември. Тя се прави, след като официални статистически данни показаха, че вътрешното потребление е било движещата сила зад ускоряването на растежа на Острова през третото тримесечие и зад скока на жилищните цени до рекордно високи стойности през октомври. В своя анализ на ипотечния пазар Английската централна банка посочва, че инфлацията на жилищните цени е набрала скорост и се наблюдава подем на активността в бранша, макар и от ниско равнище. И въпреки че има незначителни признаци за незабавна заплаха за стабилността, централните банкери предупреждават, че рисковете могат да се натрупат, ако се получи скоростен ръст на жилищните цени и на потребителската задлъжнялост.
Програмата Рефинансиране срещу кредитиране бе въведена от Бенк ъф Инглънд през юни 2012-а. Целта бе да се осигури достъп на банките до евтин ресурс, което да ги стимулира да отпускат заеми на фирми и домакинства. В официално изявление на 28 ноември министър Озбърн определи схемата като успешен инструмент в подкрепа на възстановяването, който правилно е пренасочен изцяло към бизнеса.
Междувременно възможността на по-дребните фирми да изтеглят банков заем (или по-скоро невъзможността им да се доберат до заемни средства) са отново в центъра на вниманието на политиците. Една от най-модерните мерки за насърчаване на кредиторите да дават пари на малките и средните предприятия са отрицателните лихви, към които клонят Федералният резерв и Европейската централна банка. Миналата седмица щатските централни банкери намекнаха, че могат да премахнат нищожните 0.25%, които плащат по депозитите на търговските банки. А управителят на ЕЦБ Марио Драги заяви, че е технически готов за отрицателни лихви. Логиката е ясна – да бъдат притиснати кредитните институции да инвестират парите си не в депозити, а в други области, примерно в заеми за дребния и малкия бизнес. Търговските банки обаче на свой ред започнаха да предупреждават, че всяко лихвено орязване ще ги принуди да въведат отрицателни лихви по депозитите на клиентите. Защото, според твърденията им, фирмите не искали да вземат заеми.
Данните обаче показват различна картина. Анализ на ЕЦБ за ноември констатира 5% чист ръст на нуждите на дребния и средния бизнес от банкови заеми в периода от началото на април до края на септември и в същия момент – чисто 11% спад на наличието на банков кредитен ресурс.
Изводът е, че подходът към проблема се нуждае от освежаване.
