Две години чакам някой да ми зададе въпроса за истината за онази снимка от изборната нощ през 2011-а и нима Бойко Борисов ми дърпа ушите… Истината е, че просто Борисов ми бръкна в окото и го казвам неслучайно. Ако някой има интерес от истината, тя е, че на пресконференцията влезе Симеон Дянков и Борисов, за да му посочи къде да седне, ме удари в окото… Това е истината. Имаме ли интерес в България от истината? Имат ли медиите интерес да зададат най-елементарния въпрос?. Така президентът Росен Плевнелиев коментира прословутото фото, разпространено след първата му пресконференция, на която се виждаше как тогавашният премиер Борисов дърпа ушите на новоизбрания държавен глава. Макар и позакъснели, откровенията му станаха достояние за широката публика по време на третата дискусия под мотото Диалог с гражданите, фокусирана върху медиите.
Президентът реагира като ощипана мома на кадъра, припомнен от репортер на сайта bezpartien. com , и продължи да се обяснява: По същия начин за къщата – защо от две години, та тя от четири години е в моята декларация пред Сметната палата? Кога проспахте две години? Защо решихте точно преди две години тази къща, която е на етаж и половина, да я направите триетажна, селския път да го направите магистрала…? Накъде бяха насочени камерите, когато една счупена лодка на един рибар, ръждясала, купена не от мен, а от моя комшия, боядисана за 300 лв., да сложи възглавница на детето си там, беше представена като поредната яхта за един милион?, възмути се Плевнелиев .
Всъщност истината за това кой на кого, как, защо и къде е бръкнал бе може би най-любопитното по време на т.нар. дискусия Какво бъдеще за медиите. В залата на Военния клуб имаше трима-четирима медийни теоретици, четирима-петима главни редактори на национални всекидневници, неколцина редови журналисти, както и граждани, възмутени от липсата на антикомунистически закон, и такива, които цитираха възрожденски творци с патос, вдъхновени от всекидневието. Не липсваха и студенти от ранобудния тип, някои от които освиркваха изказванията, разминаващи се с посоката всички обичат Р.П. Желанието на непопулярни сдружения и граждански организации да дадат в писмен вид своите предложения на президента с рецепти как да оправим България бяха възпрепятствани от намесата на охраната. Тя обаче прецени, че никак не е рисково г-н Плевнелиев да се ръкува и лично да вземе декларацията срещу несвободата на словото на ранобудните студенти от техен активен представител.
Иначе държавният глава се обяви за рестарт на регулацията и саморегулацията, за необходимостта от единен етичен кодекс за журналистите, тъй като част от изданията подготвят нов, след като оригиналният от години не работи и не се спазва, за спиране на езика на омразата и т.н. Той засегна и въпроса за финансирането на медиите с евросредства и за нуждата това да става по общи правила.
Европейската солидарност не бива да се превръща в една от формите за влияние на властимащите върху медиите и тяхната редакционна политика. За да работи системата, трябва да има фокус върху прозрачността на собствеността и дистрибуцията, защита срещу клеветата, както и срещу натиск върху журналистите, заяви президентът. По думите му журналистиката имала мисионерско значение за всяка демократична държава. Тя можела да бъде катализатор за демократично развитие, но в същото време можела и да изиграе обратната роля – когато медиите страдат от неясни зависимости. Президентът припомни как за последните години медийната свобода според международната организация Репортери без граница е паднала стремително надолу – от 70-одо 87-о място. Като баща на нацията той цитира и американския президент Томас Джеферсън, който някога е казал, че ако трябва да избира между правителство без вестници и вестници без правителство, би избрал второто. Напомнено бе също, че медиите са четвъртата власт, но това не означавало, че трябва да им се спестява критиката, а частният монопол бил много по-опасен от държавния.
Омръзнахме и на себе си, и на обществеността с това да се оплакваме колко е зле българската журналистика, коментира доц. Орлин Спасов, преподавател в СУ Св. Климент Охридски. Той бе категоричен, че изходът е в наличието не само на политическа воля за промяна, а и на такава на гилдията.
За медиите има два разказа. Единият е този на успеха. За съжаление сега сме в другия – този на влиянието, натиска, манипулацията, заяви проф. Нели Огнянова, преподавател по медийно право в Софийския университет. Според нея проблемите в бранша са ситуирани основно върху непрозрачността на финансирането, нелоялната конкуренция и липсата на защита на журналистиката.
Шефът на Съвета за електронни медии Георги Лозанов пък обрисува ситуацията така:зависимост на журналистите от собствениците на медиите, което може да се прекъсне само със силен синдикат, какъвто от години няма. Лозанов също недоумя какво още може да се каже по тема, която отдавна е изговорена. И призова прокуратурата да си свърши работата по отношение на езика на омразата, а журналистите – да си вършат работата, като критикуват властта, защото властта е добра, когато се критикува.
Главен редактор на популярен всекидневник препоръча политици, общественици, хора на изкуството, актьори, музиканти да спрат да дават интервюта за медии, превърнали се в бухалки срещу политически, бизнес и обществени противници, и да спрат да ги четат. А една журналистка изрази своята убеденост, че политическите вестници и телевизии направо трябва да бъдат забранени, визирайки медиите на партия Атака и на движението България без цензура.
Ранобудните студенти се опитаха на два-три пъти да прочетат декларация, изписана по каноните на тежкия политически език, за да покажат колко са обезпокоени от обществено-политическата ситуация в страната, а пък медиите се превръщали в пропагандатори. Към тях се присъединиха и представители на Протестна мрежа, които смятали, че състоянието на медийния пазар у нас било напълно неприемливо. Те дадоха гласност на няколко свои предложения:да се регулира и вертикалната свързаност между собственици на рекламни, пиар, социологически и др. комуникационни агенции, медия шопове, мултиплекси, разпространителски фирми, пийпълметрични компании, продуцентски къщи и лица със собственост или контрол върху медии; да се осъществи ефективен контрол върху конкурсите за мултиплекси; да се предоставят бюджетите по европейски и други комуникационни програми, ползващи обществен ресурс, на независим орган, който да осъществява конкурсите и тяхното разпределение при ясни критерии; както и да се създаде публичен регистър на собствениците на медии, комуникационни агенции, мултиплекси, разпространителски фирми и т. н., в който да бъде оповестена не само собствеността до физическо лице, но и източниците на финансиране, годишните отчети и др. Тези предложения бяха сред най-адекватните в цялата комедийна дискусия, която според културолога Мирослава Кортенска била моноспектакъл, тъй като дискусия се прави с различни гледни точки, а при Плевнелиевтакива не е имало.
В първоначалния си прочит заглавието на президентското събитие Какво бъдеще за медиите прилича на онзи гаф на неговата пиарка около новогодишната му реч и щатските скали. Формулировката оставя усещането, че нещо не е наред. Връщаш се няколко пъти и се чудиш защо е изпусната думичката има?И кой, по дяволите, говори така? Екипът на Плевнелиев е обрекъл търсения ефект с несъзнателен дефект – бъдещето на медиите е голяма въпросителна. Поне в този им вариант. Причината обаче е, че медиите са огледалният образ на цялото ни общество, включително и на политическата действителност. Каквито ни политиците, такива и медиите. Първите редовно дърпат ушите на вторите, вместо обратното. На политиците им е позволено дори да бъркат в очите на медиите даже и когато не се опитват да им покажат кой къде да седне в политическия и финансов пъзел.
