На срещата на върха на Европейския съюз, посветена на Източното партньорство, която се състоя на 28 и 29 ноември, трябваше да бъдат отпразнувани знакови сделки за търговия и сътрудничество с четири бивши съветски републики – Украйна, Молдова, Грузия и Армения. Сметките обаче се объркаха. След като през септември Армения обърна гръб на ЕС, Украйна също отказа да положи подписа си под пакта за свободна търговия, въпреки многохилядните протести на опозицията в Киев в полза на Европа.
Търговската сделка трябваше да вкара бившата комунистическа държава – ключов енергиен транзитен коридор, в орбитата на ЕС, което автоматично доведе до търкания с Русия. Освен това всяка от двете велики сили купува по около 25% от износа на Украйна. Затова, след продължил няколко месеца натиск от Москва и две срещи при закрити врата между руския президент Владимир Путин и украинския му колега Виктор Янукович през ноември, ЕС загуби битката. И трябваше да се задоволи с двете по-дребни риби – Молдова и Грузия.
Френският президент Франсоа Оланд заяви, че предложението за партньорство остава, но от Украйна зависи да го поиска. Виктор Янукович пък изтъкна, че Киев иска да подпише историческия нов пакт с ЕС в близко бъдеще (и дори в рамките на неговия мандат, който изтича през 2015-а), но преди това е необходимо европейците да направят решителни стъпки и да предложат икономическа и финансова подкрепа на страната му.
Файненшъл таймс цитира изказване на висш европейски политик (чието име не се споменава), че в действителност Янукович не иска да подпише договор нито с ЕС, нито с Русия – той просто иска да му подарят пари.
