Пациентите получиха картбланш за Европа

Таня Андреева

Националната здравноосигурителна каса ще покрива поне част от средствата, които българските пациенти харчат за лечение в други държави членки на Европейския съюз. Тази опция е предвидена в новите текстове от Закона за здравното осигуряване, приети от парламента на първо четене. Промените произтичат от европейската директива 2011/24 за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, която става част и от българското законодателство. С корекциите страната приема и задължението да създаде публичен регистър на редките болести. Одобрени бяха и текстове, касаещи повишените изисквания за безопасност на козметичните продукти.

На практика здравноосигурените у нас вече ще имат правото да получават медицински услуги в друга еврочленка по избор. Първоначално лечението ще става за тяхна сметка, а после пациентите ще кандидатстват пред здравната каса за възстановяване на разходите си. Ако документите им бъдат одобрени, касата ще плаща по ценоразпис на медицинските услуги в България, а разликата ще се покрива от лекувания. Схемата ще важи само за медицинските дейности, които българският публичен фонд поема. Допълнително условие е болницата, в която българинът е постъпил, да има договор със здравна каса на територията на съответната държава. Преди да замине, всеки пациент ще трябва да получи и разрешение от НЗОК. Министърът на здравеопазването д-р Таня Андреева увери, че това изискване не ограничава правата на българите. По думите й в закона са разписани само няколко строго регламентирани случaя , в които касата може да откаже бъдещо плащане.

Като цяло статистиката показва, че сънародниците ни най-често получават задгранично здравеопазване в германски болници, както и в Испания. Двете държави са предпочитани дестинации за планови процедури, защото здравните им системи са на много високо ниво, а в същото време цените са сравнително достъпни.

Около 8000 наши пациенти годишно пък получават животоспасяваща помощ в спешните звена на територията на Евросъюза. Здравната каса плащаше суми от порядъка на 11 600 лв., 8000 лв. и 7000 лв. за лечение в Германия. Най-скъпият клиничен случай бе на 46-годишна жена, престояла шест месеца в реанимацията на германска болница. Нейното възстановяване струваше 244 000 евро на публичния фонд.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Къде планирате да прекарате лятната си почивка това лято - на българското черноморие или в чужбина?

Подкаст