Китайският юан е изместил еврото от второто място сред най-използваните валути в световните търговски финанси през 2013-а, сочат данни на Общността на световните междубанкови финансови телекомуникации (SWIFT), публикувани на 3 декември. Делът на китайската валута в плащанията по акредитиви и по търговски вземания е достигнал 8.66% през октомври срещу 6.64% за еврото. Китай, Хонконг, Сингапур, Германия и Австралия са били най-активните потребители на юани в търговското финансиране, информира SWIFT. Най-много сделки в юани през октомври са сключени в Китай (59%). Следват Хонконг с 21%, Сингапур – с 12% и Германия и Австралия – с по 2% всяка. За сравнение, делът на китайската парична единица в световните търговски финанси е бил 1.89% през януари 2012-а, а на еврото – 7.87 процента.
Пекин се стреми да осигури по-престижна роля на паричната си единица в световната търговия и инвестициите, като постепенно отслабва държавния контрол върху валутния курс и кредитните разходи. Ръководството на Народната банка на Китай обяви, че вече не е в интерес на страната да продължи да трупа валутни резерви, чийто размер е достигнал рекордните 3.66 трлн. щ. долара в края на септември. Юанът е поскъпнал с 2.3% към зелените пари от началото на 2013-а – най-високият резултат за азиатска валута, по данни на агенция Блумбърг. Дневните транзакции в юани са скочили до 120 млрд. щ. долара през април срещу 34 млрд. долара през 2010-а, което отрежда девето място на китайската парична единица сред най-активно търгуваните валути в света, според последния доклад на Банката за международни разплащания, публикуван през септември.
Използването на юана в световен мащаб започна да расте, след като Китай отвори капиталовите си пазари. През първите девет месеца на 2013-а около 17% от глобалните търговски сделки на страната са уредени в юани срещу по-малко от 1% през 2009-а, по сметки на Дойче Банк .
Пекин и Лондон ще започнат да търгуват директно китайската срещу английската валута, съобщи в средата на октомври английският финансов министър Джордж Озбърн. Китай одобри и квота от 80 млрд. юана, която позволява на инвеститори в Лондон да купуват китайски активи. Седмица по-късно подобно споразумение бе подписано между Пекин и Сингапур. Също през октомври Европейската централна банка и Народната банка на Китай договориха двустранен валутен суап за 350 млрд. юана. През последните две години започна директна търговия между китайската парична единица и валутите на Япония и Австралия.
