Изминалата седмица бе една от най-активните за годината – поне когато става дума за пазарите на държавен дълг. Основните движещи фактори бяха както срещите на гуверньорите на водещите централни банки в света, така и наборът от икономически данни, които публикуваха от различни статистически агенции. Като цяло през изминалата седмица наблюдавахме своеобразен парадокс на финансовите пазари – цените на държавните ценни книжа поеха надолу. А заедно с тях в същата посока тръгнаха и тези на основните борсови индекси, въпреки поредната порция позитивни икономически новини, идващи от САЩ.
Споменавайки най-голямата световна икономика трябва да отбележим, че ръстът на нейния БВП за третото тримесечие на годината бе коригиран неочаквано до 3.6% от отчетените 2.8 процента. Първоначалните молби за помощи при безработица обаче отбелязаха непредвиден спад – до 298000 броя за седмицата, а прогнозите са за данни за ниво на безработица от 7.2% – най-ниското от 2008 г. насам. Всичко това нямаше как да не повлияе отрицателно на пазарите на щатски съкровищни бонове. Нормално, търсените от инвеститорите доходности отбелязаха седмичен ръст. При десетгодишните книжа той се равняваше на 10.7 базисни точки – до 2.852 процента. Основната причина за това бе повишеното очакване на икономистите, че Фед може да пристъпи към намаляване на програмата за вливане на ликвидност още през тази седмица. Тези прогнози се очертават като основен фактор за движенията на финансовите пазари като цяло. А тяхното засилване се отрази отрицателно фондовите борси в САЩ, където основният борсов индекс SP 500 отбеляза седмичен спад от 0.98% въпреки неочаквано добрите икономически данни.
В Европа анализаторите се занимаваха главно със срещата на върха на ЕЦБ, където основните монетарни фактори бяха запазени непроменени. Движеща сила за цените на държавните ценни книжа на страните от еврозоната бе точно тази липса на промяна – очакванията за по-сериозни и дори по-нестандартни мерки за излизане от кризата (като например отрицателен лихвен процент по депозитите на търговските банки в ЕЦБ) значително отслабнаха. Това неизменно оказа негативно влияние върху доходността на основните ДЦК. При десетгодишните немски бундове тя отбеляза значителен седмичен ръст от 16.8 базисни точки – до 1.86%, докато при сходните френски книжа повишението бе с 9.9 базисни точки – до 2.443 процента. Позитивната икономическа обстановка се оказа добре дошла за испанското министерство на финансите и то успя да пласира петгодишни ДЦК с номинал 2.25 млрд. евро при доходност от 2.722% – най-ниската от 2005 г. насам. Испанските десетгодишни книжа се търгуваха при доходност до падежа от 4.234% и седмичен ръст от 11.7 базисни точки, докато при сходния италиански дълг седмичното изменение бе +16.3 базисни точки – до 4.218 процента.
Във Великобритания също имаше среща на борда на централната банка и там бе потвърдено намерението на членовете му да задържат лихвите на ниско ниво до спадането на безработицата под 7% (сега тя е 7.6%). Въпреки това доходностите по джилтовете поеха нагоре, движени от липсата на ясна посока за програмата по вливане на ликвидност на Острова. Седмичното повишение при десетгодишните книжа се равняваше на 14.7 базисни точки до 2.915 процента.
Коментарът не представлява препоръка за покупка или продажба на ценни книжа.
Николай Ваньов,
брокер, Инвестбанк АД
