Дълбока символика беляза първия ден от възпоменателната церемония за починалия Нелсън Мандела – дългогодишни непримирими врагове се срещнаха и не си обърнаха гръб. На стадиона FNB в Йоханесбург, където на 10 декември се стекоха над 90 държавни лидери, за да почетат паметта на символа на борбата срещу апартейда, американският президент Барак Обама се здрависа с десетки от тях включително и с кубинския си колега Раул Кастро, с когото размени няколко думи. Вече повече от 50 години двете държави не поддържат дипломатически отношения, въпреки че Обама направи известни облекчения на икономическото ембарго за Куба, както и на ограниченията за пътуванията между острова и Щатите. Президентът на Бразилия Дилма Русеф също се поздрави с Обама, при все въпреки че отмени официалната си визита във Вашингтон на 23 октомври след разкритията, че е била подслушвана от Националната агенция за сигурност на САЩ. Знаковите събития се случиха под проливния дъжд, който се лееше над стадиона и който остави празни над една трета от общо 95-те хиляди седящи места на трибуните. В това Сирил Рамафоса – заместник председател на управляващата партия Африкански национален конгрес, прозря знамение и напомни на опечалените, че според африканските вярвания когато вали по време на погребение, боговете приветстват покойника на небето.
Символиката обаче не възпря политическите наблюдатели от прагматични коментари. Те побързаха да отбележат, че това не е първото ръкостискане между лидери на САЩ и на Куба. През 2000 г. тогавашният американски президент Бил Клинтън се здрависа с Фидел Кастро – бащата на кубинската революция и брат на Раул. Кореспондентът на CNN Джон Кинг пък си спомни по-различна случка по време на церемонията по тържественото встъпване в длъжност на Мандела през 1994-а. Тогавашният вице-президентът на Щатите Ал Гор се отклонил от пътя си и се измъкнал през вратата зад гърбовете на помощниците си, за да избегне срещата с Фидел Кастро. Тези спомени омаловажиха всички версии за помирение, особено след като Кинг добави, че този път Обама наистина не е имал друг избор, освен да поздрави Раул Кастро, защото противното не би било в нормите на добрия тон.
Все пак журналистически фотообектив успя да запечата как Обама отстъпи за миг от добрия тон и по време на траурната церемония се снима усмихнат за спомен с Дейвид Камерън и с премиера на Дания – елегантната Хеле Торнинг -Шмит , което, според клюката, провокирало ревност в съпругата му Мишел. Междувременно хиляди присъстващи на възпоминанието африканци дюдюкаха и апострофираха речта на президента на ЮАР Джейкъб Зума – обезпокоителен сигнал за Африканския национален конгрес, който през следващата година трябва да се яви на парламентарни избори.
Много коментатори заподозряха, че пищната възпоменателна церемония за покойния 95-годишен Мандела е имала за цел да засенчи погребенията на Уинстън Чърчил, принцеса Даяна, Джон Фицджералд Кенеди и папа Йон Павел Втори. В списъка на гостите бяха трима бивши президенти на САЩ и техните семейства – Джими Картър, Бил Клинтън и Джордж Буш -младши, а Великобритания бе представена от четирима премиери – действащия Дейвид Камерън и предшествениците му Гордън Браун, Тони Блеър и Джон Мейджър. От звездния спектър присъстваха вокалистът на Ю Ту – Боно, актрисата от южноафрикански произход Чарлийз Терон и моделът Наоми Кембъл.
По две хиляди души на час са се покланяли пред ковчега с тленните останки на Мандела от 11 до 13 декември, изложен в президентския дворец в Претория, според шефа на президентската администрация Колинс Чабане. Той очаква и най-малко пет хиляди на погребението на Мандела, което ще е на 15 декември в родното му село Куну. Близо 11 хил. войници са били повикани от отпуск, за да охраняват погребалната процесия. За сравнение, около 90 държавни глави са присъствали на погребението на Кенеди през ноември 1963-а. Над 1 млн. души пък са изпълнили улиците на Лондон, когато през 1997-а бе погребана принцеса Даяна.
Парадоксалното е, че тази суета съвсем не се вписва в скромния начин на живот на Мандела, независимо че той почина в двуетажна вила в луксозния квартал Хотън в Йоханесбург – район, в който по времето на апартейда щеше да е единствено прислужник на богати бели семейства.
Битката на Мандела за равенство между бели и черни и богати бедни не успя да затвори пропастта между тях. Средният годишен ръст на ЮАР от 1993-а до 2012-а е бил 3.2% – доста под другите големи развиващи се икономики като Китай и Индия. По данни на Националната планова комисия на Южна Африка през 1995-а делът на жителите, чиито доходи са под прага на бедността от 2 щ. долара на ден, е бил 53%, а днес е 48 процента. Официалната безработица се колебае около 25%, като действителната й стойност вероятно е много по-висока. Според агенция Блумбърг средностатистическото бяло домакинство печели шест пъти повече от аналогичното черно, а почти 75% от всички ръководни длъжности са заети от бели. Ървин Джим – генерален секретар на националния профсъюз на южноафриканските металурзи, изтъква, че продължава войната между капитала и труда и пропастта в заплащането от времето на апартейда. Средната месечна заплата на белите е 19 хил. ранда (1900 щ. долара), а на чернокожите – едва 2500 ранда.
